Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Отивам да взема душ — заяви той и излезе от офиса.

В мъжката тоалетна в „Брийн Хелмсфорд“ бе инсталиран душ точно за подобни случаи, макар клюкарите да твърдяха, че причината била друга. Според тях шефът искал душ, за да отмива следите от секс с колежките си, преди да се прибере у дома при жена си.

Кетрин седна зад бюрото си и се опита да направи списък със задачите, които трябваше да прехвърли на Бреда. Но откакто Тарай се обади в понеделник, за да й съобщи страшната новина, не успяваше да се съсредоточи върху работата си. Сега обаче за пръв път, вместо да агонизира заради Финтан, си представи какво ли би станало, ако последва Джо под душа. Парата, хлъзгавия сапун, твърдите бедра и стегнатия корем. Ерекцията му в мига, когато се отърка в него. Допира на ръцете му по кръста и бедрата й… Мили боже! Тя въддъхна тежко и се насили да спре да фантазира. Работа. Беше тук, за да работи.

Осени я ужасна мисъл. Къде, по дяволите, беше Анджи?

Кет рин огледа притеснено офиса и с облекчение видя колежката си зад бюрото й. Добре! Щом тя не можеше да се изкъпе с Джо Рот, от къде на къде Анджи ще го прави?

Джо се върна в офиса освежен. Тъмната му коса бе мокра и пригладена назад. Беше облечен в костюм, но вратовръзката му бе разхлабена, а първите няколко копчета на ризата му разкопчани. Кетрин се вторачи в космите по гърдите му. Беше шокирана. Впечатлена от дръзкия сексапил на толкова неподходящо място като офиса. И разтревожена от собствената си реакция.

Не можеше да отлепи очи от Джо, който закопча ризата и започна да нагласява вратовръзката си.

— Имам нужда от огледало — заяви той и тръгна обратно към тоалетната.

— Аз имам огледало. Ще ти го държа — бързо му предложи Анджи.

Джо я погледна притеснено за миг, после се усмихна.

— Благодаря — кимна той и за секунди направи чудесен възел.

Леден страх пропълзя по цялото тяло на Кетрин. Държането на огледало бе прекалено интимен жест. Проклетата Анджи! Но упорито не отмести очи от Джо. Защо гледката я възбуждаше толкова? Дали защото завързването на вратовка бе нещо изключително мъжествено? Или напомня мастурбация?

Най-после Джо приключи, а устата на Кетрин пресъхна. Беше прекрасен. Яката на снежнобялата му риза подчертаваше гладката му мургава кожа.

— Благодаря — усмихна се той на Анджи.

— Няма защо — мило отвърна тя и затвори пудриерата, но застана близо до него, като му се усмихваше съблазнително.

Кетрин побесня. Очевидно двамата имаха връзка. Джо Рот беше загадъчният мъж, господин Жилет. Почувства се ужасно, но осъзна, че сама си беше виновна. Тя бе оплескала всичко. Можеше да има Джо, но се бе провалила.

После се сети за Финтан, който лежеше измъчен в болничното легло, без да знае дали ще оживее, и зачака влюбените гълъбчета да напуснат мислите й. Но за неин срам това не стана. Джо и Анджи все още й се струваха твърде важни.

Тара прекара четвъртък сутрин в болницата, а Кетрин застъпи следобедна смяна.

В девет часа, когато Тара и семейство ОТрейди влязоха в болничната стая, Сандро вече бе там. Двамата с Финтан си бъбреха интимно, допрели глави. Изглеждаха толкова близки и щастливи, че на останалите не им се искаше да ги безпокоят.

— Съжалявам, че ви притесняваме — извини се Джейн Ан, като се чудеше защо не ревнува от Сандро.

— Няма проблеми — усмихна се Сандро. — Аз съм тук от часове.

— Не могъл да спи — обясни Финтан.

— Леглото е толкова голямо без него — оплака се Сандро, после по лицето му се изписа ужас.

Беше ли обидил Джейн Ан?

Но макар и леко шокирана, тя не можеше да му се сърди. Нито пък на сина си. Вече нямаше кой знае голямо значение, независимо какво твърдеше църквата по въпроса.

След минути пристигна и Лив, която остана за малко, защото трябвало да отиде да работи в Хемпшир.

— Ще пропуснеш „Пазаруване в супермаркета“ — подкачи я Майло.

— Вие ще го гледате и после ще ми го разкажете — свенливо се усмихна тя.

„Пазаруване в супермаркета“ се бе превърнало в традиция сутрин и по обед. Два пъти на ден в продължение половин час действителността биваше забравена и ги обединяваше нещо друго, освен зловещата болест.

— Нормализираме ненормалното — обясни експертът по поведение Лив. — Това е техника за оцеляване.

— Аз пък си мислех, че го гледаме, защото харесваме Дейл Уинтън — усмихна се Сандро.

— Не говори глупости — сгълча го Лив. — Това е начин да преодолееш травмата.

За разлика от предишния ден Финтан лежеше апатично и безмълвно.