Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

От време на време осъзнаваха колко неуместно е веселието им и ги обземаше чувство за вина. Но след миг забавата започваше отново, макар и пресилена на моменти. Кетрин виждаше как страхът се предава от човек на човек като мексиканска вълна. Оживените разговори не спираха, но винаги имаше някой, който седеше неподвижно, с объркано изражение. Какво правя тук? Седя в болницата, защото Финтан не е добре? Защото Финтан може да умре? Това е абсурдно!

После човекът се съвземаше, надеждата му се възвръщаше, а страховете се пренасяха върху някой друг.

В единайсет Финтан пусна малкия телевизор.

— Време е за повторението на състезанието „Пазаруване в супермаркета“. Нали нямате нищо против?

— Разбира се — промърмориха примирено останалите.

След малко благодарение на странния начин, по който реалността мутираше, им се стори, че просто си седят в нечий хол и гледат телевизия. Джейн Ан напълно се отнесе.

— Ей там, бе! Ей там! — извика тя, когато състезателят подмина рафтовете с „Ленор“ за трети път. — Сляп ли си, бе? Ей там е!

Тя скочи на крака и мушна с пръст телевизора, после внезапно си припомни къде се намира и се върна на мястото си.

— По нашата телевизия не дават „Пазаруване в супермаркета“ — промърмори тя на сестрата, която я гледаше стреснато.

Към обяд всички отидоха на работа, Майло и Тимът излязоха да изпушат по цигара, а Джейн Ан остана сама със спящия Финтан. Вторачи се в детенцето си, а по бузите й потекоха сълзи. Прехвърляше молитвената си броеница, леше се безмълвно и се чудеше какво бе накарало Господ да смачка красивия младеж в разцвета на силите му.

Майло и Тимъти се върнаха след малко и се опитаха да хапнат по един сандвич с шунка от купчината, която Джейн Ан бе приготвила в шест сутринта, но никой нямаше апетит.

— Да излезем малко на въздух — предложи Майло. — Може някъде наоколо да има трева.

Но навън беше студено и не намериха парк, затова се замотаха по улица „Фулам“ и ужасиха собствениците на малките антикварни магазинчета.

— Вижте — възкликна Джейн Ан, хванала малка емайлирана кутийка с изящна инкрустация. — Петнадесет лири за такава дреболийка.

— Не петнадесет, а хиляда и петстотин — презрително обясни продавачката и си взе кутийката.

Презрението й обаче не постигна желания ефект. Майло, Тимъти и Джейн Ан избухнаха в луд смях.

— Хиляда и петстотин! За това! Човек може да си купи няколко декара земя с тези пари.

— Това беше добра идея — каза Джейн Ан, когато излязоха на улицата. — Сърцето ми вече не е толкова свито.

Следващото магазинче беше затворено и дори когато звъннаха и се усмихнаха мило през витрината, никой не им отвори.

— Може наистина да е затворено — отбеляза Тимъти.

— Не. Вътре има някой — възрази Джейн Ан, после почука на витрината и махна на елегантната жена, която седеше зад позлатено бюро в стил рококо. — Хей! — извика Джейн Ан. — Искаме да влезем.

Ясмин ал-Шари се втренчи ужасено в двамата огромни рошави мъже и дребната побеляла жена, които се опитваха да нахлуят в прекрасния й магазин.

— Къш! — извика тя и размаха ръце. Изгледа ги с отвращение и внезапно Майло видя себе си, брат си и майка си през нейните очи. Не ги искаха в магазина. За миг се почувства унизен. Мястото им не беше в този град, но трябваше да стоят тук.

— Жената явно ни смята за бандити — насили се да се усмихне Майло.

— Нас? — ужасено попита Джейн Ан.

— Ние сме ексцентрични милионери — извика Майло през витрината. — Но ни обидихте, затова ще пазаруваме другаде.

Той се ухили широко и се обърна към майка си и брат си.

— Да тръгваме! Хайде да отидем в цветарницата и да се порадваме на хубавите цветя. Ще се престорим, че сме си у дома.

Ясмин ал-Шари ги загледа притеснено как се отдалечават. Старата дама наистина приличаше много на бабата от „Селяци в Бевърли Хилс“. Дали току-що не бе загубила огромно състояние?

— Не можем ли да си приберем Финтан у дома? — попита тъжно Джейн Ан. — Да се върнем заедно с него в Клеър?

В късния следобед, когато Тара и Кетрин се върнаха в болницата, Финтан отново беше в лошо настроение. Тара заразказва за срещата на Ейми с красивия й приятел във фоайето на службата им.

— Гледката беше великолепна — възкликна тя, като погледна Финтан, за да провери дали оценява историята й. — Приличаше на сцена от филм!

Кетрин и Лив също побързаха да разкажат по нещо ободряващо. Цял ден бяха мислили с какво да развеселят Финтан, но на устните му се появи усмивка чак когато Сандро влезе в стаята и размаха купчина туристически брошури.