Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Каква мотивация имам?

— Хонорар — безстрастно отговори Джо и се облегна на стената.

— Аз съм творец! — високомерно заяви Лоркан.

— Може би точно там е проблемът — сухо отвърна Джо. — Ние искахме актьор.

Лоркан присви очи.

Манди и Ванеса се побутнаха и погледнаха Джо възхитено.

— Добре. Започваме отново — извика режисьорът. — Нови филийки, Мелиса. Двадесет и трети дубъл.

— Истинско масло? — запита Лоркан с нормален тон.

Всички си отдъхнаха облекчено.

Лоркан отхапа от филийката, усмихна се на камерата и със същия мелодичен глас каза:

— Истинското масло причинява инфаркт.

— Добре, Лоркан — тръгна към него Джо с мила усмивка. — Ясно е, че не искаш да направиш рекламата. Няма да те измъчваме повече. Свободен си.

Лоркан отвори уста, за да каже нещо презрително, но Джо бързо продължи:

— Естествено, няма да си получиш хонорара, а и може би ще се наложи да ни компенсираш разходите за пропиляната сутрин.

Лоркан се вцепени, а Джо се обърна към останалите:

— Съжалявам, че ви загубихме времето. Моля ви, почакайте още малко, докато намерим друг актьор. Джереми, на кого да се обадим? Какво ще кажеш за Фрейзър Типет?

Джо се завъртя към Лоркан, който бе застинал на канапето, а върху лицето му бе изписана изненада.

— Още ли си тук? — попита той. — Тръгвай си, ако обичаш. Застраховката ни не покрива хора, които не работят за нас.

Лоркан беше шокиран. Очевидно бе подценил Джо Рот. Не беше разумно да отвръща на блъфа му.

— Хей! — махна той с ръка и добави с прегракнал глас: — По-спокойно бе, човек.

Джо не му обърна внимание, а пое телефона, който Джереми му подаде с думите:

— Алиша е, агентката на Фрейзър Типет.

Джо заговори тихо и след секунда съобщи усмихнато:

— Чудесна новина. Фрейзър Типет ще бъде тук до час. Забавлявайте се дотогава. Отидете да хапнете по нещо.

После Джо се оттегли. Лоркан онемя от учудване. Никой преди не се беше отнасял с него по такъв начин. Разбира се, Джо лъжеше за Фрейзър Типет, но все пак шегичката беше гадничка.

Лоркан остана да седи на лилавото канапе. Чакаше завръщането на Джо и продължаването на снимките. Но за негов ужас всички се приготвиха да излязат. Взеха си чантите и якетата и се заприказваха дали да отидат до кръчмата. Операторът се изниза заедно с Манди и Ванеса. По петите им тръгнаха Мелиса и Фиън.

— Хайде да хапнем по един препечен сандвич — предложи Фиън.

— Не искам да виждам препечен хляб — изстена Мелиса.

Скоро в помещението не остана никой освен него. Разбира се, не си бяха тръгнали наистина, каза си Лоркан. Щяха да се върнат след миг и да извикат: „Хвана се!“

Но не се върнаха.

Той продължи да седи и да чака тъпо. Чувстваше се пренебрегнат.

Ужасен си помисли, че положението наистина е сериозно. После за свое огромно облекчение видя как Джо излиза от малкия офис заедно с господин Джаксън. Най-после тази гавра щеше да приключи. Но двамата мъже минаха покрай него, без дори да го погледнат.

Лоркан скочи от канапето и се затича след тях.

— Какво става? — попита той.

Джо се завъртя изненадано към него.

— Защо още си тук?

— Схванах идеята ти, човече — отвърна студено Лоркан, после се насили да се усмихне. — Готов съм да започнем отново. Трябва да довършим рекламата.

— Уволнен си.

— Добре де, бях лошо момче — ухили се Лоркан и се плясна по ръката. — Ето, наказан съм. Хайде да се връщаме на работа и да не си губим повече времето.

— Имаме си друг актьор.

— За какво ви е друг актьор? — направи се на учуден Лоркан.

— Лоркан, разбирам, че някои хора, особено актьорите, трябва да бъдат поглезени, преди да дадат най-доброто от себе си, но ти прекали. Ясно бе, че не искаш да участваш в рекламата. А аз не обичам да карам някой да прави нещо насила. Много по-приятно ми е да работя с ентусиазирани хора.

Лоркан внезапно осъзна, че у Джо няма никаква злоба. Той бе негова пълна противоположност — човек със силен морал. Копелето го гонеше от работа не заради дребнави лични чувства, а защото смяташе, че така ще е по-добре и за двама им. Странна работа!

— Мисля, че е време да си ходиш — каза Джо.

Лоркан се втренчи гневно в него. Вече не се съмняваше, че това наистина му се случва.

— Допускаш най-голямата грешка в жалката си кариера — изсумтя Лоркан. — Не бих работил с аматьор като теб, дори и да ми платиш. Изчезвам.

Той тръгна сред кабелите, като вървеше бавно и все още се надяваше Джо да го спре. Но това не стана.