Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Въпреки ужаса, който изживяваше покрай Финтан, Кетрин изненадано откри, че все още изпитва чувства към Джо Рот. Всеки път, когато отидеше на работа, непрестанно търсеше следи от сексуална връзка между него и Анджи. Срамуваше се от себе си, но не достатъчно, за да престане. Със свито сърце слушаше разговорите на мъжете, за да разбере коя е Жилет, а когато стана ясно, че говорят за Анджи, стомахът я заболя силно, сякаш бе яла сурово тесто.

Жилет. Защо Жилет? Какви ли сложни сексуални номера изпълняваше Анджи, за да я кръстят на самобръсначка? Въображението на Кетрин се развихри. Припомни си историята, която бе чула от един човек, присъствал на стриптийз в Тайланд, където момичетата вадели ножчета за бръснене от влагалищата си. Възможно ли бе и Анджи да го прави? Но пък къде се е научила? А и Джо би ли харесал подобно нещо? Кетрин се превърна в кълбо от чувства — ревност, тревога и най-вече омраза към самата нея, задето бе толкова скучна в леглото. Дори не би й хрумнало да си играе с ножчета за бръснене — щеше да се страхува да не се пореже. А й, честно казано, не виждаше нищо възбуждащо в това. Какво лошо имаше в коланите с жартиери и корсетите?

Вероятно наричаха Анджи „Жилет“, защото се бръснеше отдолу. Възможно бе. Тогава Кетрин се зачуди дали Анджи го правеше по собствено желание. Или пък Джо я бе помолил? Или пък й бе помогнал? Възможно ли бе Джо да я е завързал и да е настоял да го направи? Обезумяла от ревност, но странно възбудена от въображаемата гледка, Кетрин не забеляза, че Дарън три пъти бе включил в разходите си една н съща сметка.

Продължи да подслушва и внезапно осъзна, че не бе мислила за Финтан цели десет минути. Какъв срам! Как можеше да се тревожи за Джо Рот и Анджи в такъв момент? Каква приятелка беше?

Но не можа да се удържи. Наостри отново уши, когато чу да споменават името на Анджи. Спря да трака по калкулатора си, щом Майлс запя: „Жилет! Най-доброто за един мъж!“

Аха! Прякорът нямаше нищо общо с бръсненето или ваденето на ножчета от влагалището. Бе свързано с мотото на „Жилет“ — „Най-доброто за един мъж“. За разлика от обичайните прякори, с които колегите й кръщаваха жените в службата, Жилет бе хубаво име. Ревността й се засили. Анджи бе най-доброто за един мъж. Въпросът бе кой беше мъжът. Нямаше доказателства, че е Джо. Въпреки упоритите наблюдения Кетрин не видя нищо, което да доказва, че между Джо и Анджи има страстна връзка. А и той самият нито веднъж не я нарече Жилет. Но Кетрин продължаваше да се тревожи. Винаги очакваше най-лошото. Би предпочела да умре, отколкото да се надява, а после да се разочарова.

В четвъртък сутринта, когато отиде на работа, Кетрин наглеждаше така, сякаш бе спала с дрехите си. Изминалите няколко дни, докато чакаха резултатите от биопсията, бяха изключително тежки и нямаше сили да се съсредоточи върху външния си вид. А и макар семейство О’Грейди да живееха при нея само от вторник, имаше чувството, че апартаментът й никога не е бил тих и празен. Момчетата бяха свикнали да се надигат в ранни зори, за да се грижат за фермата си, и всяка сутрин в шест часа Кетрин се будеше от звука на телевизора. После, когато станеше време да си изглади дрехите, откриваше, че достъпът й до дъската е блокиран от огромните мъже, които приготвяха тонове храна.

На всичкото отгоре беше загубила черните си обувки. Бяха изчезнали в зоната на здрача, създадена от многото хора и вещи в апартамента, и сега й се налагаше да ходи на работа със сив костюм и кафяви обувки. А това направо я ужасяваше.

Кетрин отвори вратата на офиса и се озова в изключително напрегната атмосфера. Въздухът бе наситен с цигарен дим. Чаши от кафе и празни кутии от храна се търкаляха из района на творците. Четири-пет души от екипа на Джо седяха отпуснато около таблото. Бяха рошави, небръснати и с посивели лица.

— Тук ли прекарахте нощта? — попита изненадано тя.

По принцип не би задала подобен въпрос, но мозъкът й не функционираше нормално напоследък.

— Да — изтощено отговори Дарън. — Имаме важна презентация тази сутрин. Копелетата от компанията за зърнени храни не ни казаха, че слагат шоколадови парченца в продукта си. Научихме го едва в пет часа вчера и се наложи да променим всичко.

Кетрин не можа да се сдържи и погледна Джо. Беше небръснат и изглеждаше нервен. Той улови погледа й за миг, после стана и се протегна. Хипнотизирана, тя се вторачи в ризата, която се измъкна от панталона и разкри копринената кожа на корема му. Джо отпусна ръце и красивата гледка изчезна.