Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Тара и Кетрин бяха сащисани. Откъде знаеше?

— Адски си странна — оплака се Тара. — Остава да ни кажеш, че от време на време ходиш на църква.

— Ходя.

— Но ти не си католичка!

— Какво от това? В търсенето на щастие посещавам и синагоги, джамии, индуски храмове, канапета на психоаналитици. И винаги ме посрещат топло.

— Случайно да знаеш имената на някои от свещениците? — полюбопитства Кетрин.

— Разбира се. Отец Гилигън. Поздравете го от мен. Сега отивам до тоалетната. Ще се видим след минутка.

Когато Лив се върна, всички столове около леглото бяха заети. Майло се надигна бързо.

— Заповядай — отстъпи й мястото си той.

— Не, няма нужда.

Майло се притесни и Джейн Ан предложи на Лив:

— Седни тогава в скута на Майло.

Лив се изчерви.

— Прекалено едра съм.

Майло се развесели.

— И аз съм едър. Мястото е повече от достатъчно — успокои я той, като се потупа по коляното.

— Наистина не мога.

— Хайде, сядай — обади се Финтан.

— Давай! — извикаха едновременно Тара и Кетрин. — Хайде, Лив, сядай!

Лив свенливо кацна на коляното на Майло, а останалите се сбутаха.

По-късно Джейн Ан промърмори тихичко:

— Господ затваря една врата, но отваря друга. Ще се погрижа от идването ни в Лондон да излезе нещо добро, ако ще това да е последното ми дело на земята.

Дори и най-закоравелите атеисти сред тях, а конкуренцията беше сериозна, откриха, че се молят пламенно, когато наближи време да чуят резултата от биопсията.

Бяха им казали да очакват сведения към четири следобед и от два нататък всички погледи бяха приковани към вратата. Всеки път, щом някой в бяла престилка влезеше в стаята, цялата група скачаше на крака. Разговорът не вървеше.

Най-после, в четири без десет, когато търпението им вече се изчерпваше, доктор Сингх се приближи към тях.

— Мога ли да поговоря с пациента си? — запита учтиво той.

— Искам и те да слушат — настоя Финтан.

Лекарят отстъпи.

— Страхувам се, че имам лоши новини.

Сърцето на Кетрин заби лудо.

— Няма да получим резултата днес — продължи доктор Сингх. — В лабораторията имат прекалено много работа и ще се наложи да изчакате до понеделник.

— Мисля, че си търси друга работа — каза Брус.

— Не, човече — възрази Майлс. — Според мен е болна.

— Не изглежда болна — отвърна Брус.

— Но не изглежда и много добре — обади се Джейсън. Около отсъствията на Кетрин се носеха страхотни спекулации, тъй като през трите години в „Брийн Хелмсфорд“ не бе взимала нито един ден болнични. Дарън твърдеше, че в понеделник я видял да плаче на телефона, но никой не му повярва. А и Дарън имаше навика да послъгва.

Във вторник сутрин Фред Франклин им разказа как Кетрин съобщила на шефа, че ще отсъства известно време по лични причини. Понесоха се какви ли не слухове.

— Лични причини? Глупости! — изсумтя Майлс. — Момичето е робот, а не личност!

— Може пералнята й да се е развалила — предположи Брус. — За Снежната кралица това си е истинска трагедия.

В петък по обед в кръчмата „Жаба и лебед“ екипът на Джо обсъждаше оживено възможностите.

— Може да се жени — каза Брус. — Момичетата отделят адски много време, за да организират сватбите си.

— Или пък си е имплантирала силиконови цици — обнадеждено предположи Джейсън. — След подобна операция се налага да си починеш.

— Възможно е да се развежда — обади се Майлс. — Има измъчен вид.

Брус се съгласи.

— По принцип е чиста и спретната, сякаш живее в химическо чистене, но тази седмица блузите й бяха доста измачкани.

— Трудно е да гладиш с нови цици — напомни им Джейсън. — Шевовете ще ти пречат.

— Струва ми се, че не спи достатъчно напоследък — отбеляза Брус.

— Защото трябва да лежи по гръб, докато циците й се оправят — настоя Джейсън.

Майлс го изгледа раздразнено.

— Стига дрънка глупости. По-големи ли изглеждат циците й?

— Ами… не — призна Джейсън.

— Какво й е според теб? — обърна се Майлс към Джо, който не бе промълвил и дума през цялото време.

Джо сви рамене и отвърна лаконично:

— Нямам представа.

Майлс погледна озадачено към Брус и Джейсън. Джо определено не беше в обичайното си лъчезарно настроение.

— Вчера двамата с Джо я видяхме с някакъв тип — изненада Брус останалите. — Приличаше на попзвезда.

— Какво?! Разкажете веднага! — извикаха едновременно Майлс и Джейсън. — Това променя всичко. Кой е?

— Не му знам името — призна Брус. — Но може да е от „Декси Рънърс“. Едър тип, облечен с избелял гащеризон, с вид на човек, когото са влачили напред-назад през жив плет.