Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Последните оферти — извика той. — Четиринадесет нови места из Азия и Карибите.

Вечерта трябваше да напуснат болницата, за да направят място за следващите посетители. Но нямаха желание да се разделят, затова всички отидоха у Кетрин, поръчаха си пица и не спряха да се уверяват един друг, че всичко ще бъде наред.

— Как ви се видя Финтан днес? — попита тревожно Джейн Ан. — Чудесно ще е, ако се окаже, че ракът е само в лимфните възли. Четох, че този вид лесно се лекува. Е, как ви си стори?

— Малко изморен — отговори Сандро.

— Изморен? Да, така изглеждаше, но пък всички се изморяваме. В това няма нищо страшно. Всъщност не е ли чудесно, че спи толкова много? Сънят е добро лекарство.

— И изяде всичко, което му дадоха на обяд — обади се Тимъти.

— Точно така. Нищо, че не си изяде вечерята — намеси се и Майло.

— Всички имаме дни, когато не ни се вечеря — кимна Джейн Ан.

— А и Финтан изяде един бонбон в шест часа — мило им напомни Лив.

— Два — триумфално се усмихна Сандро. — Син и оранжев.

— И цял ден беше в отлична форма — каза Тара.

— С изключение на онзи момент, когато се ядоса и ни нареди да се разкараме — тъжно отбеляза Джейн Ан.

— Служителката от социалната служба го изнерви — оправда го Тимъти. — И нищо чудно. Задаваше му нетактични въпроси, а едва се бяха запознали. Как се чувства? Уплашен ли е? Ядосан ли е? Ако не я беше изгонил той, аз щях да го направя.

Това бе най-дългата реч, която Тимъти бе произнасял живота си.

— Щом се държи лошо, значи положението не е страшно — усмихна се Майло. — Нямаше ли да се притесните, ако беше мил през цялото време?

— Може пък другите посетители да му оправят настроението.

Джейн Ан се трогна до сълзи, когато Фредерик, Хавиер, Бъч, Хари, Дидие, Невил и Джеф се появиха в седем часа, отрупани с грозде, книги, списания, близалки, чипс, кайсиеви сладкиши, пет литра минерална вода и няколко шокола да.

— Чудесно е, че Финтан има толкова много посетители. Не всички болни имат късмет около леглата им да седят приятни млади мъже — гордо заяви Джейн Ан. — И бяха толкова и докарани.

— Да, много издокарани — потвърди Майло.

— Но доста шумни — въздъхна майка му. — Главата ме заболя. Е, буцата му не ви ли се стори по-малка днес?

— Да, смалила се е — излъга Тара.

— Финтан определено не приличаше на човек, който се кани да умира, нали? — попита Джейн Ан.

— Да умира ли? Глупости! Един умиращ никога не би се държал грубо.

Разглеждаха всичко, свързано с Финтан, от положителната му страна, защото безкрайно им се искаше да вярват, че приятелят им ще оздравее напълно.

Но Джейн Ан не издържа. Избухна в сълзи и извика:

— Иска ми се аз да се бях разболяла вместо него. Прикован на болничното легло, изтерзан и отслабнал. Прекалено млад е за това. А аз съм с единия крак в гроба. И знаете ли какво — ядосано добави тя. — Аз съм виновна. Не трябваше да го пускам да идва в Англия. Другите четири момчета си останаха у дома и никой не се разболя от рак.

Всички се втурнаха да я успокояват. В този момент пристигнаха и пиците, но когато Джейн Ан разбра, че трябва да ги яде без картофи или зеленчуци, се разстрои още повече.

— Сериозно ли говорите? — извика тя. — Това въобще не е вечеря. Нищо чудно, че Финтан се е разболял, ако редовно се е хранел така. Сготвеното ядене от мама щеше да предотврати тази трагедия.

По-късно Джейн Ан заговори делово:

— Момичета, трябва да ви кажа нещо. И двете си имате хубава работа и не искам да я загубите заради нас. Не е нужно да ни карате навсякъде, можем да вземем метрото.

Тара и Кетрин запротестираха енергично, особено след като Тимъти се намеси и каза:

— Асансьорите в болницата са страхотни, нали?

— Ъъъ… да — колебливо отвърна Кетрин.

— До вчера не се бях качвал в асансьор — призна Тимъти.

— Нито пък аз — обади се Джейн Ан. — Чудесно нещо са.

— Можеш да се качваш и слизаш цял ден — съгласи се Майло. — Все едно си на въртележката в Килки.

— Не можем да ги пуснем сами в метрото — изсъска Кетрин в ухото на Тара. — Ще се возят нагоре-надолу по ескалаторите, ще чупят автоматите за билети и ще се заклещят във вратите. Представям си какво ще стане! Ще ги дадат по новините.

Някой беше спал с Анджи.

Кетрин не се бе задържала много в службата през седмицата — изтичваше дотам от време на време, за да свърши нещо неотложно, а и в тези случаи мислеше само за Финтан, затова й бе нужно доста време, за да осъзнае, че се е появил нов прякор. Жилет.