Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Вече нямаше смисъл да седят до леглото като човешки амулети, предпазващи от нещастие. Съдбата му сега зависеше от силни лекарства. От химикали, които бяха толкова отровни, че сестрите носеха специални облекла. Лекарства с толкова жесток страничен ефект, че в някои моменти Финтан щеше да предпочита смъртта пред страшното лечение.

Всеки поотделно се зае с тежката задача да се справи сам с емоциите си. Джейн Ан почти не излизаше от „Сейнт Доминик“, където водеше преговори с Господ и му предлагаше да заеме мястото на Финтан, ако някой трябва да умре. Тимъти се върна в апартамента на Кетрин, гледаше телевизия по цял ден, пушеше и захвърляше небрежно обувките си пода. Майло изминаваше безброй километри на ден из музеи, магазини и туристически забележителности. Останалите ходеха на работа. Бяха зарязали служебните си задължения, докато бдяха над Финтан, но най-страшното вече бе станало. И вместо работата да им се струва още по-незначителна, внезапно имаха нужда от нея, за да си възвърнат контрола върху живота.

Беше ясна и студена октомврийска сутрин. Кетрин излезе от болницата и взе такси до улица „Фулам“. По тротоара покрай тях премина жена на нейната възраст, размахвайки найлонова торба, от която се подаваха кутия портокалов сок и бутилка мляко.

Кетрин прикова очи в нея и дори се обърна назад. Жената не изглеждаше безгрижна, но сякаш не се замисляше много. Кетрин закопня да е на нейно място. Припомни си хубавите времена, когато и тя се разхождаше из улиците, размахвайки торба с покупки. Сигурно го бе правила безброй пъти, но никога не бе оценявала блаженството и радостта от живота без кошмари.

Най-после стигна до работата си и се изненада от оживлението, което кипеше там. Всички се трудеха усърдно и й заприличаха на извънземни. Стори й се, че е запратена в друг живот, където всичко изглеждаше изкривено и странно.

Колегите й я поздравяваха учтиво, докато се носеше замаяно към бюрото си. А когато стигна до него, се наложи да спре и да го огледа внимателно, за да се увери, че е нейното. Всичките й мисли и реакции бяха объркани и забавени.

Преди да седне, потърси с поглед Джо Рот. Знаеше, че не трябва да го прави, но нямаше сили да се въздържи.

Джо седеше и говореше по телефона. Дългите му елегантни пръсти си играеха със скъпа химикалка. Слушалката бе притисната до високите му скули, които приличаха на красивите раковини, засипали плажа в Нокавой.

Искаше го. Това бе единствената ясна мисъл в замъгления й свят. Желаеше страстно Джо Рот. Как можеше?

Причината за оживлението се оказа новината, че компанията за зърнени храни отишла в друга рекламна агенция. Това бе първият провал на Джо Рот в „Брийн Хелмсфорд“.

— Е, печелиш някои и губиш други — отбеляза Джо с достойнство, като се опитваше да повдигне настроението на екипа си.

— Не и в този бизнес, синко — грубо възрази Фред Франклин. — Печелиш някои и печелиш други. Ако загубиш, губиш и работата си.

Кетрин си помисли, че би трябвало да се радва, че Джо може да загуби работата си, но вместо това й се искаше да отиде и да го утеши. Да положи красивата му глава в скута си и да го погали по косата.

— Тази седмица нямаш голям късмет, а? — ухили се Фред. — Дори и любимият ти „Арсенал“ падна в събота.

Кетрин реши, че е по-разумно да се залови за работа. Погледна цифрите на бюрото си, но й се стори, че са написани на китайски. Завъртя разпечатката, за да провери дали нещата няма да се изяснят, и откри, че Бреда я гледа разтревожено.

— Ще дойда след секунда, Бреда — каза Кетрин, като се опита да си вдъхне самоувереност. — Трябва да се ориентирам първо в задачите.

Събери си акъла, помисли си тя. Джо Рот нямаше да е единственият уволнен, ако не внимаваш със сметките.

— Удобен ли е моментът? — попита някой.

Кетрин вдигна глава и видя, че Джо стои пред бюрото й.

— За какво? — попита тя с разтуптяно сърце.

— Да ти представя разходите.

— Пак ли?

— Пак — сухо се усмихна той. — По-разумно е да го направя още сега. Може да се наложи да опразня бюрото си в края на деня.

— Шегуваш се, нали? — ужасено извика тя.

— Рекламата е вълчи свят — усмихна се той.

— Но това е първият ти провал — запротестира тя. — Няма да е честно.

Джо се облегна на бюрото й и се наведе към нея.

— Кетрин — каза нежно, — успокой се.

Долови свежия аромат на чист мъж. Сапун, лимон и нещо невероятно привлекателно и мъжествено. Джо отстъпи назад и тя се почувства объркана и изоставена.