Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Щом ще умирам, проклет да съм, ако ти позволя да си съсипеш живота.

Тара беше шокирана, засрамена и ядосана. Как смееше Финтан да влиза в ролята на Господ и да се меси в живота й само защото можеше да умре?

— Да, гадно копеле съм — ухили се той, отгатвайки мислите й, с което я притесни още повече. — Използвам положението си най-безсрамно.

— Съжалявам, че не харесваш Томас.

— Не го харесвам само защото се отнася лошо с теб — отвърна Финтан, като прикова очи в нейните. — Обърни внимание, че цели две седмици не е дошъл да ме види. А дори Рави ме посети.

Тара подозираше, че Рави бе дошъл в болницата поради същата причина, поради която хората спират да огледат жестока катастрофа, но не посмя да го сподели.

— Това е лошо отношение към теб, а не към мен, Финтан — каза накрая тя. — Ако наистина толкова много искаш да видиш Томас, ще го организирам.

— Въобще нямам желание да го гледам. Господи, само като го видя и състоянието ми ще се влоши! Но исках да ти покажа, че Томас не те подкрепя.

— Финтан, ще направя всичко друго за теб. Всичко! — захленчи Тара. — Но няма начин да зарежа Томас.

— Обеща ми! — нацупи се Финтан. — Ааа! — оплези се той. — Искаш ли да видиш раните в устата ми? Невероятни са.

— Финтан…

— Погледни онези по езика. Огромни са, нали? Виж! — нареди й той. — Гледай!

— Огромни са — сухо потвърди Тара. — Финтан, моля те, не ме карай да оставям Томас. Всъщност не се държи толкова лошо с мен и…

— Не! — извика Финтан и се опита да седне, но не успя да събере сили. — Двамата с Кетрин не искаме да слушаме как Томас те обижда за твое собствено добро и те тормози, понеже държи на теб. Не искаме да чуваме, че не е виновен, задето е такъв гадняр. Ако се е отнасял с майка си така, както се държи с теб, кой би могъл да вини горката жена, че е избягала от него? Обеща ми, че ще направиш всичко за мен. Е, направи го!

— Всичко друго, но не и това.

— Лесно е — настоя той с отслабнал глас и се отпусна на възглавницата. — Кажи й, Кетрин. Хайде, Тара, просто си събери багажа и се махни оттам!

За пръв път Тара си представи как напуска Томас. Завладя я ужас. Струваше й се, че са й наредили да скочи от висока скала.

Финтан завъртя глава и на възглавницата останаха няколко гъсти черни кичура. Той въобще не ги забеляза, а това още по-силно потресе двете приятелки.

— Какво ще стане с мен, ако напусна Томас? — успя да промълви Тара, шокирана от капещата коса на Финтан. — Никога няма да си намеря друг, а мразя да съм без мъж. Не че се гордея с това — бързо добави тя.

— Ще повърна — прекъсна я нервно Финтан. — Кетрин, подай ми легена.

Той се сгърчи на две, напъна се, но не изкара нищо и се отпусна на възглавниците, изтощен и изпотен. Всички замълчаха смутено, а Тара и Кетрин събираха кураж да си трьгнат, когато Финтан заговори отново:

— Откъде знаеш, че мразиш да си без мъж, Тара? Била си сама само една седмица, откакто пристигнахме в Лондон преди дванайсет години. Щом приключиш някоя връзка, започваш следващата. Хайде действай, прогони страха си!

Тара започна да се бори като хваната на въдица риба.

— Не, Финтан. На тридесет и една съм. Не можеш да научиш старо куче на нови номера. Вече съм в бар „Последен шанс“ и…

— Ти и скапаният ти бар! — горчиво се засмя Финтан. — Ако някой е в бар „Последен шанс“, то това съм аз!

Тара не можа да отговори. Страх, чувство за вина и гняв се бореха в душата й. Това си беше чисто изнудване.

— Да не искаш да свършиш като майка си? — попита я Финтан и тя подскочи. — Да живееш с проклет и заядлив дьртак? Да правиш всичко възможно да му угодиш, а той вечно да е недоволен? Но ти и бездруго вече си заприличала на нея!

Тара пламна. Тя можеше да се оплаква от баща си, но никак не й бе приятно някой друг, дори близък приятел като Финтан, да говори така за семейството й. А и въобще не приличаше на майка си, която служеше за изтривалка на баща й. Точно така! Томас бе труден понякога, но тя не беше изтривалка. Беше модерна независима жена с достойнство и право на избор. Нали така?

— Не можеш да не изпълниш желанието ми. Болен съм от рак — каза Финтан. — Ако не оставиш Томас — намигна й той, — ще умра, за да те накарам да се почувстваш виновна.

Искаше й се да го убие. Беше колкото тъжна, толкова разгневена. Главата й пулсираше от болка, затова едва чу следващите думи на Финтан.

— Добре, готов съм на компромис. Помоли Томас да се ожени за теб. Ако каже „да“, имаш благословията ми, ако откаже, му биеш шута. Какво ще кажеш?