Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

В петък вечер Тара се сбогуваше със сълзи на очи с любимия си, като обещаваше да му пише редовно, а в събота следобед проверяваше новодошлите. Животът беше прекрасен.

Но Финтан искаше нещо повече от дюните и стената край морето. Имаше идеи. В средата на юли шокира Тара и Кетрин, като небрежно им предложи да отидат на дискотека През последните три лета в събота вечер организираха дискотека за младежите над осемнайсет години в общинската зала. Местното духовенство неохотно бе одобрило дискотеката с надеждата, че тя може да привлече туристи от Килки и Лахинч.

Дискотеката бе греховно нещо. И въпреки че отец Нейлън патрулираше по време на бавните песни с тояга в ръка, изповедалнята бе претъпкана с хора, завладяни от нечистите помисли. А грехът не трябваше да се поощрява. Освен ако от него не можеха да се изкарат пари.

— Дискотека! — извикаха Тара и Кетрин. — Още сме малки.

— Кой казва?

— Всички. Актовете ни за раждане например — напомни му Кетрин.

— Правилата се създават, за да бъдат нарушавани — ухили се Финтан.

— Ходил ли си вече? — попита Тара.

— Ами… да… разбира се — небрежно отвърна Финтан. — И миналата, и по-миналата година.

— Ще можем ли да влезем? — извика развълнувано Тара.

Досега дори не си беше помисляла да отиде на дискотека. Смяташе, че трябва да е поне на шестнадесет. Но внезапно идеята й се стори напълно осъществима.

— Ще можем — уверено каза Финтан. — Ако носите подходящи дрехи и грим. Оставете всичко на мен.

— Баща ми е прав — възхитено промълви Тара. — Наистина ми влияеш лошо. А това е прекрасно — тя се завъртя към Кетрин. — Ако разчитах ти да ме подкараш по кривия път, щях да си чакам до Деня на Страшния съд.

Приготовленията за ходенето на дискотека бяха трескави. Кетрин изтегли пари от сметката си и ги даде назаем на Тара. Двамата с Финтан отидоха чак до Инис, където Тара си купи чифт розови ластични дънки — най-прекрасното нещо в гардероба й досега. В аптеката на Нокавой поръчаха специален гел за коса. Блестящото розово червило, пристигнало безплатно с последния брой на „Джъст 17“, бе извадено от чекмеджето. Финтан каза, че ставало и за руж и сенки.

— Не мога да се приготвя у дома — каза уплашено Тара. — Ако татко ме види така издокарана, ще ме убие.

— Ела у нас — предложи й Кетрин.

— Делия няма ли да има нещо против? Да не ме издаде?

— Господи! — въздъхна Кетрин. — Цяло лято Делия ми предлага да отида на дискотека. Страхувам се само, че може да поиска да дойде с нас.

— Жестоко! — възкликна Тара. — Невероятна късметлийка си!

— Не съм.

— А твоята майка какво мисли? — обърна се Тара към Финтан. — Ще се ядоса ли, ако разбере?

— Ако майка ми чуе, че съм отишъл на танци с две момичета, ще умре от кеф — отвърна Финтан.

Великият ден настъпи. Следвайки съветите на „Джъст 17“, Тара купи четири лимона, изцеди ги и намаза косата си със сока. След това се приготви да седи шест часа на слънце — очакваше кестенявата й коса да стане руса. За съжаление по небето плъзнаха сиви облаци, а после заваля. Финтан пристигна тъкмо когато Тара се канеше да си изплакне косата с бира, за да я направи лъскава.

— Какво? — ужасено извика той. — Не ми казвай, че ще се цапаш с бира.

— Това лошо ли е за косата? — разтревожено попита Тара.

— На кого му пука за косата ти? Лошо е за трезвеността ти. Хабиш прекрасна бира!

— Искам косата ми да изглежда добре за дискотеката.

— Повярвай ми, косата ти ще изглежда много по-добре, ако изпиеш бирата. Или поне на теб ще ти се струва така.

Тара пристигна в дома на Кетрин с огромен найлонов плик, пълен с дрехи, гримове и две бутилки тъмна бира, които бе откраднала от запасите на баща си. Делия бе на работа в кръчмата. Агнес, прегърбена, побеляла и самотна, вдигна подозрително очи от списанието, което четеше.

Финтан завлече Тара в стаята на Кетрин.

— Трябва да остана насаме с клиентката си — заяви надуто той и затвори вратата под носа й. — Геният се залавя за работа.

Малко по-късно, когато Тара излезе от стаята, Кетрин ахна възхитено:

— Изглеждаш… толкова стара — заекна тя изненадано. — Приличаш на седемнадесетгодишна. Също като момичето от „Баданарама“ си.

Тара беше облечена в розовите дънки, бяла риза с къдрички и синя тениска, силно опъната по пищния й бюст. Сини сенки очертаваха очите й. Розовото червило украсяваше устните и бузите й, а косата й бе щедро намазана с гел и стърчеше закачливо.

— Много добре — кимна Финтан. — Сега е твой ред — обърна се той към Кетрин.