Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Да, прав си. Съжалявам. Добре, и аз ще поръчам същото.

След като храната беше сервирана — всяко блюдо по-завързано от предишното, — разговорът се насочи към проблемите на напредналата възраст. Все пак бяха на рожден ден.

— Не съм съгласна с всичко, което се говори — настоя Кетрин. — Тревожат ме не толкова бръчките, а фактът, че през последните десет години цялото ми лице…

— … се отпусна — довършиха в един глас Тара и Лив, които добре познаваха играта.

— Знам точно какво имаш предвид — Тара ловко пое темата като участник в щафета. — Ако погледнеш паспортната ми снимка, правена преди девет години, устата ми е някъде около челото. Сега очите ми са стигнали до брадичката. Всъщност коя брадичка по-точно? А пък слепоочията ми са паднали чак до талията.

— Колко е хубаво, че съществува пластичната хирургия — обади се Лив.

— Не съм убеден — намеси се Финтан замислено. — Чудесно е да остарееш елегантно и да оставиш всичко на природата. Остарелите лица имат характер.

Трите жени го изгледаха мрачно. Явно Финтан не можеше да си представи как се чувства човек, когато хубостта го напусне. Но какво можеха да очакват от него? Макар и гей, все пак бе мъж. Благословен с толкова високо ниво колаген, че се мислеше за Дориан Грей. Е, след десетина години мнението му за естественото остаряване щеше да се промени и тогава той спешно щеше да моли за скалпел.

— Остарелите лица имат характер — раздразнено повтори Тара. — И това са думи на човек, който се премести в по-голям апартамент, за да има място за цялата серия на „Клиник“. Банята ти се нуждае от разпоредител и можеш да откриеш изложба.

— Мяу! — засмя се Финтан. Някои възклицания бяха оцелели след повторното му преобразяване.

Разговорът премина към тиктакането на биологичните им часовници.

— Искам да имам бебе — каза Лив замечтано. — Утробата ми е празна.

— Не! — възкликна Кетрин ужасено. — Търсиш удовлетворение, а ще намериш само мъка.

— Не се тревожи. Няма да стане — тъжно отвърна Лив. — Не и докато гаджето ми е женено за друга жена. И живее в Швеция.

— Е, поне имаш гадже — весело се намеси Финтан. — Не си като Кетрин. Скъпа, откога не си се отдавала на бурни страсти?

Кетрин се усмихна загадъчно и Финтан въздъхна.

— Какво ще правим с теб? А на всичкото отгоре получаваш предложения от секси мъже.

Нова усмивка, но този път по-насилена.

— Знаете ли, и аз бих искал бебе — призна Финтан. — Това е единственото нещо, заради което съжалявам, че съм гей.

— Можеш да имаш бебе — утеши го Тара. — Намираш си готова на всичко жена, сключваш договор за наем на утробата й и готово.

— Вярно. Какво ще кажете за някоя от вас? Кетрин?

— Не — решително отвърна тя. — Никога няма да имам деца.

Финтан се засмя на отвратеното й изражение.

— Любовта на добър мъж ще те накара да размислиш. Ами ти, Тара? На теб нещо отвътре не ти ли трепва при мисълта за деца?

— Да, не… не знам, може би — заекна Тара. — Но да погледнем истината в очите — едва успявам да се грижа за себе си. Ако се наложи да пера, обличам и храня някого, не знам как ще се справя. Прекалено незряла съм.

— Вижте какво стана с горката Ема — съгласи се Кетрин. Ема, тяхна стара приятелка, навремето беше от най-готините момичета, но после роди две бебета едно след друго.

— Преди години беше страхотна, а сега е заприличала на природозащитничка.

— Загубихме една чудесна жена — добави Тара. — От бърсане на дупета няма време да си измие косата. Но пък е щастлива.

— Спомнете си и Гери — продължи Кетрин.

Гери беше дива купонджийка, но след като роди, се вдетини.

— Напълно е загубила способността си да говори като възрастна.

— Но пък използва гърне и може да брои до десет — напомни й Лив. — И е щастлива.

— Ами Мелани? — мрачно попита Кетрин. — Имаше толкова либерални разбирания, а сега се е превърнала във фашистка, готова да унищожи всички с леви убеждения. Ето до какво те докарват бебетата. Толкова е заета да подписва петиции срещу заподозрени педофили, че е забравила коя е.

— Какво ли е да държиш в ръцете си собствено пухкаво бебе? — тихо каза Лив. — Такава радост и щастие!

— Тревога! — изкикоти се Тара. — Лив се разлигави. Спрете я!

— Какво ти подари Томас за рождения ден? — попита Кетрин само за да попречи на Лив да избухне в сълзи.

— Десет шилинга? — предположи Финтан.

— Десет шилинга ли? — презрително повтори Тара. — Осъзнай се. Томас никога не би се разпуснал толкова. По-скоро една пръдня. — Тя удари с юмрук по масата и заяви със силен йоркширски акцент: — Не съм стиснат, просто съм разумен.