Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Остави това — добави Тара с треперещ глас. — Но не знаеш къде се намира най-близкият магазин.

— Няма проблеми — увери ги Лив. — Подобни неща не са важни.

— Щом така мислиш…

Тара вече се чудеше дали Лив има приятели шведи, които живеят в Лондон. Руси гиганти с хубав тен, с които да се изфука пред познатите си.

Причината за ентусиазма на Лив стана ясна след няколко дни. За ужас на Тара и Кетрин тя попита дали може да ги придружи на неделната литургия или да присъства на вечерната им молитва. Оказа се, че Лив упорито търси смисъла на живота. Вече беше изчерпала възможностите на психотерапията и възлагаше всичките си надежди на духовното просветление, убедена, че двете ирландски католички ще й помогнат.

— Съжалявам, че ще те разочароваме — внимателно й обясни Кетрин, — но ние сме пропаднали католички.

— Пропаднали! — възкликна Тара. — За какво говориш?

Кетрин я погледна учудено, тъй като напоследък не бе забелязала особени прояви на религиозен плам у приятелката си.

— Пропаднали не е достатъчно силна дума — най-после каза Тара. — Направо сме се продънили.

Лив постепенно се отърси от разочарованието и макар да прекарваше ужасно много време в разговори за прераждането с индийския продавач на вестници, в повечето отношения си беше съвсем нормална. Имаше гаджета, махмурлуци, известия за превишаване на кредита от банката и гардероб с дрехи, купени на разпродажби, които никога не обличаше. Живя при Тара и Кетрин три години и половина, а после реши да опита да премахне екзистенциалната болка, като си купи собствен апартамент. През първите шест месеца прекарваше всяка вечер в старото жилище, плачеше и твърдеше, че е ужасно самотна. Сигурно и досега щеше да продължава така, ако Кетрин и Тара но се бяха изнесли от апартамента и не бяха заживели отделно.

— Значи сме само четиримата? — изненада се Финтан.

Тара кимна.

— Прекалено тъжна съм за диво празненство. Имам нужда от няколко добри приятели, които да ме утешат в този ужасен ден.

— Имах предвид къде е Томас — ухили се Финтан.

— А, предпочете да прекара кротка вечер у дома — отвърна Тара леко засрамена.

Последва бурен протест.

— Но днес е рожденият ти ден! А той ти е гадже!

— Никога не излиза с нас — промърмори Финтан. — Проклетото копеле трябваше да си направи труда поне на рождения ти ден.

— Нямам нищо против да си седи у дома — настоя Тара. — Утре вечер ще ме води на кино. Остави го на мира. Признавам, че не е най-лесният човек на света, но не е гаден, а само емоционално наранен…

— Да, да, да — прекъсна я Финтан. — Знаем. Майка му го изоставила, когато бил на седем години, затова не е виновен, че е проклет и заядлив. Но би трябвало да се държи по-мило с теб. Заслужаваш най-доброто.

— Но аз съм щастлива — възкликна Тара. — Честна дума. Мнението ти за мен е прекалено… прекалено амбициозно. Приличаш на онези родители, които искат детето им да стане хирург, а него го бива само за чистач. Обичам Томас.

Финтан млъкна безпомощно. Вече изобщо не се съмняваше, че любовта е сляпа. В случая с Тара беше не само сляпа, но глуха, няма, куца, саката и в начален стадий на Алцхаймер.

— И Томас ме обича — твърдо каза Тара. — А преди да започнеш да ми обясняваш, че мога да си намеря по-добър, позволи ми да ти напомня, че вече съм в бар „Последен шанс“. На тридесет и една съм и вероятно никой друг мъж не би ме погледнал.

Лив подаде на Тара картичката и подаръка й. Картичката беше покрита с ръчно рисувана коприна, а подаръкът представляваше изящна висока кобалтовосиня ваза.

— Прекрасна е. Невероятно стилна — възкликна Тара, като прикри разочарованието си, че не получи антицелулитния крем на „Кларънс“, за който неведнъж бе намеквала. — Много ти благодаря!

— Готови ли сте да поръчате? — Дариъс изникна до масата с бележник в ръка.

— Да — отвърнаха всички едновременно.

— Е, някой да поръча.

— Добре — усмихна се Тара. — Искам пържено блокче „Марс“ с пшеничени зародиши и капучино с пащърнак.

Дариъс я изгледа мрачно. Шегата й бе същата като миналия път.

— Съжалявам — засмя се Тара. — Просто тези комбинации са толкова смахнати.

— Моля те — промърмори Кетрин. — Поръчвай най-после.

— Добре. Искам телешко брюле със спагети с кориандър, цвекло с къри и порция шоколадово пюре.

— Тара! — избухна Кетрин.

— Няма страшно — бързо се намеси Финтан. — Наистина го има.

Кетрин се вторачи в менюто.