Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Как си? — попита го Тара. — Изглеждаш поотслабнал. Блазе ти! Как е бери-берито ти?

— Сега ми създава проблеми с врата — въздъхна Финтан. — А как е твоят коремен тиф?

— Справям се. Прекарах няколко дни в леглото. Вчера се уплаших, че съм пипнала бяс, но вече ми мина.

— Тези шегички са адски гнусни — отвратено поклати глава Кетрин.

— Какво да правя, като вечно се чувствам зле? — възнегодува Финтан.

— Ако не се напиваше като талпа всяка вечер, щеше да се чувстваш много по-добре сутрин.

— А ти пък ще се почувстваш виновна, когато се окаже, че съм болен от СПИН — мрачно изсумтя Финтан.

Кетрин пребледня и дори Тара потръпна.

— Не си прави подобни шеги.

— Съжалявам — промърмори Финтан. — Какво ли не дрънка човек от страх! Снощи срещнах един приятел на Сандро, изглеждаше като избягал от концлагер. А дори не знаех, че е серопозитивен. Списъкът нараства все по-бързо и това ме ужасява до смърт.

— Господи! — тихо промълви Тара.

— Няма от какво да се страхуваш — намеси се Кетрин. — Правиш безопасен секс и имаш сериозна връзка. Как е италианското пони, между другото?

— Той е прекрасно, преееееееееекрасно момче — заяви Финтан драматично и посетителите отново впериха очи в него, напълно убедени, че е прочут актьор. — Сандро е велик — продължи Финтан с нормален глас. — Не може да е по-хубаво. Изпраща ти много целувки, тази картичка и извиненията си. В момента е издокаран в бална рокля от изумруденозелена тафта и танцува под звуците на „Покажи ми пътя до Амарило“. Шаферка е на сватбата на Питър и Ерик.

Финтан и Сандро ходеха от години. Сандро беше италианец, но прекалено дребен, за да бъде квалифициран като „жребец“. Пони му подхождаше повече. Беше архитект и живееше с Финтан в стилен апартамент в Нотинг Хил.

— Искам да те попитам нещо — предпазливо каза Тара. — Двамата с понито карате ли се понякога?

— Да се караме? — извика Финтан. — Да правим скандали? Какъв въпрос! Ние сме влюбени!

— Съжалявам — промърмори Тара.

— Не спираме да се караме — продължи Финтан. — Крещим си денонощно.

— Значи сте лудо влюбени — въздъхна Тара с копнеж в гласа.

— Ще го кажа по друг начин — отвърна Финтан. — Човекът, сътворил Сандро, е създал изключителен шедьовър. Но защо питаш?

— Просто така — отговори Тара, като му подаде малко пакетче. — Това е подаръкът ти за мен. Дължиш ми двайсет кинта.

Финтан пое пакетчето, възхити се на опаковката, после го върна на Тара.

— Честит рожден ден, кукличке! Какви кредитни карти приемаш?

Тара и Кетрин се бяха споразумели с Финтан да си избират сами подаръците за рождените дни и Коледа. Уговорката влезе в сила след двадесет и първия рожден ден на Финтан, когато двете едва не се разориха, за да му купят събраните съчинения на Оскар Уайлд. Финтан прие подаръка с безброй благодарности, но лицето му остана странно безизразно. Няколко часа по-късно, в разгара на купона, го намериха разплакан на кухненския под, свит като ембрион сред празните бутилки и пакети.

— Книги! — изплака Финтан. — Шибани книги! Съжалявам, че съм толкова неблагодарен, но очаквах да ми купите гумена тениска на Джон Галиано!

След онази нощ бяха стигнали до настоящото споразумение.

— Е, какво ти подарих? — попита Финтан.

Тара разкъса хартията и извади от кутийката червило.

— Не е обикновено червило — доволно съобщи тя. — Това наистина е неизтриваемо. Продавачката ми каза, че би издържало и на ядрена бомба. Мисля, че безкрайното ми търсене най-после приключи.

— Крайно време беше — усмихна се Кетрин. — Колко ментета купи досега?

— Много. Обещават ти, че не се размазва, а после ти остава по чашата или вилицата. Направо ти идва да ревнеш!

Най-после пристигна и Лив, издокарана в палто от „Агнес“, за което всяка жена би убила. Лив много държеше на етикетите, нали беше дизайнерка, нищо че се занимаваше с вътрешно обзавеждане. Беше шведка. Висока, със силни крайници, ослепителна усмивка и дълга до кръста права светлоруса коса. Мъжете често си мислеха, че са я гледали в порно филм.

Лив се появи в живота им преди пет години, след като Финтан се премести при Сандро. Тара и Кетрин бяха пуснали обява за съквартирантка, но не успяха да убедят никоя от кандидатките да се нанесе в малката спалничка. Изобщо не се и надяваха, че едрата шведка ще го направи. Но щом Лив разбра, че са ирландки, при това от малко градче, сините й очи заблестяха, тя зарови из чантата си и им връчи депозита.

— Дори не ни попита дали имаме пералня — изненада се Кетрин.