Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Нараненият му и отвратен поглед я накара да съжали за думите си.

Наближаваше четири, когато се върнаха в офиса. Как бе възможно? Е, нямаше да се повтори. Тя щеше да се погрижи за това. Бездруго Джо сигурно щеше да бъде изритан от работа още преди края на месеца. Трудовият му стаж тук бе доста дълъг според стандартите на „Брийн Хелмсфорд“. А изчисляването на обезщетението му щеше да й достави огромно удоволствие. Единственият проблем бе, че Джо работеше много добре и хората го харесваха. Това определено я плашеше.

Но вечерта, когато се прибра у дома, лошото й настроение бе изчезнало напълно, а очите й блестяха щастливо. Разбира се, самата тя нямаше представа за това, докато Тара не й го каза. Новината никак не я зарадва.

Тара отвори вратата и се опита да скрие покупките си, но Томас стоеше в коридора, а Берил се мотаеше в краката му.

— Как мина курсът по степ? — попита той.

Беше й нужна цяла минута, за да осъзнае за какво става дума.

— Курсът по степ? О, адски тежко — излъга тя. — Капнала съм.

— Браво! — доволно се ухили Томас.

Вероятно бе виновен гладът или пък потиснатият гняв, със сигурност имаше нещо обаче, защото Тара се завъртя към него с неочаквана ярост.

— Браво? Браво? Да не се каниш да ми дадеш златна звездичка? Или да ми пишеш шестица? Господи!

Томас ококори шокирано очи и започна да отваря и затваря уста, без да каже нищо.

— Приличаш на риба — подигра му се Тара. — Отивам да се обадя по телефона.

Тя се втурна в спалнята, метна покупките си на пода, запали цигара и набра номера на Финтан.

— Е, какво каза докторът?

— Не отидох — отвърна Финтан. — Познай какво се случи, след като говорихме по телефона днес.

— Какво?

— Буцата изчезна — засмя се Финтан. — Все едно че се спука балон. Кивито се превърна в зърно грозде, а после в стафида.

— Разтревожи ме — оплака се Тара, чувстваше се като пълен идиот. — Може би все пак трябва да отидеш на лекар. Поне да разбереш каква е причината.

— Няма нужда — възрази той. — Кризата премина.

— Наистина ли приличаше на киви?

— Доста.

— На хората не им израстват буци по врата ей така — настоя тя, като дръпна силно от цигарата. — Нещо не е наред и трябва да разбереш какво. Ами ако се случи отново?

— Няма.

— Възможно е.

— Не.

— Какво мисли Сандро?

— Сандро не мисли. Или поне мисли колкото се може по-малко.

— Финтан, дръж се сериозно.

— О, не.

Последва дълго мълчание. Най-после Тара каза притеснено:

— Финтан, трябва да ти задам един въпрос. Знам, че не е моя работа, но все пак ще попитам. Изследвал ли си се за СПИН наскоро?

— Не мога да направя такова нещо.

— Значи не си правил изследвания?

— Говорим по телефона все пак.

— Знаеш какво имам предвид.

— А ти изследвала ли си се? — изненада я Финтан.

— Не, но…

— Но какво?

Тя замълча деликатно.

— Винаги ли използваш презерватив с Томас? — попита Финтан.

При други обстоятелства Тара сигурно щеше да се засмее, припомняйки си бурните протести на Томас през първата им нощ, когато се опита да го накара да сложи презерватив. Да бе, да ям шоколад с обвивката! — беше изхленчил той. Да плувам с обувки и чорапи! И тя никога вече не го помоли. За щастие още от дните с Аласдър взимаше хапчета против забременяване.

— Ами… не винаги, но…

— А Томас правил ли си е изследване за СПИН?

Абсурд, помисли си Тара. Томас беше последният човек на света, който щеше да си направи такова изследване.

— Не, но…

— Тогава си затвори устата — любезно, но твърдо нареди Финтан. — Благодаря ти за загрижеността, но очевидно буцата не е била страшна. А как са твоите болежки?

Но Тара, почервеняла от срам и яд, отказа да си играе.

— Изчезнаха ли следите от бяс? — попита Финтан.

Не му отговори, вбесена от собствената си тъпота. Можеше тя самата да е болна от СПИН, а не Финтан.

— Ами маларията? — продължи той.

Тара отново не отговори.

— Чух, че в момента има епидемия от антракс, така че пази се!

— Ако си сигурен, че си добре — каза тя, — отивам да вечерям. Ще се чуем утре.

— Цяла седмица няма да съм тук. Ще работя в Брайтън. Ще се видим през уикенда.

Томас подслушваше до вратата. Тара мина покрай него и влетя в кухнята. Беше разгневена на себе си, наранена от думите на Финтан, ужасно гладна и твърдо решена да не се придържа към диетата.

— Има ли нещо за ядене? — извика тя, като отвори шкафа и изгледа отвратено диетичната супа, консервираните домати и котешката храна. — Това е кухня от третия свят! Ако не внимаваме, Световната здравна организация ще започне да ни изпраща брашно и царевица.