Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Бенджи не помръдна и Лоркан се намръщи отново.

— Разкарай се, човече!

Едва тогава осъзна, че нещо не беше наред. Минаваше два сутринта. Какво правеше Бенджи в апартамента на Ейми? И защо двамата бяха по хавлии? Какво ставаше?

— Ние сме влюбени — съобщи му Бенджи.

Лоркан избухна в смях.

— Знам, че си влюбен в нея отдавна. Но тя е моя.

— Не съм — опроверга го Ейми. — Сега принадлежа на Бенджи.

Мускулите по лицето на Лоркан заиграха нервно. Не знаеше да се смее ли, да крещи ли, или да плаче.

— Но аз те обичам, Ейми — най-после каза той.

— Аз пък обичам Бенджи.

Всъщност не го обичаше. Но държеше на него и може би след време щеше да го заобича. Беше й писнало от гадостите на Лоркан. Искаше спокоен живот с мъж, който я обожава. А Бенджи щеше да й е верен и винаги да я обича.

— Не всички мъже са гадни копелета — бе я уверил той. — Аз не съм такъв например.

И тя му повярва. Не беше достатъчно хубав, за да е гадно копеле.

— Да не би да сте… — заекна Лоркан втрещено. — Да не сте свършили работата?

— Да, разбира се — кимнаха и двамата едновременно.

— Не мога да повярвам!

— Не се тревожи — успокои го Ейми. — След време ще повярваш.

— Ама и ти си един приятел! — възмутено се завъртя Лоркан към Бенджи. — След всичко, което направих за теб. След всички съвети как да си хванеш мадама. И как ми се отплащаш сега? Долен шибаняк!

— Съветите ти бяха гола вода. И не се нуждаех от тях — спокойно отвърна Бенджи. — Искрената ми любов към Ейми бе достатъчна.

Ейми тръгна да затваря вратата и Лоркан паникьосано си припомни, че имаше и друг проблем.

— Хей, можеш ли да ми дадеш назаем една петарка? Трябва да си платя таксито.

— Не.

Вратата се затръшва под носа му.

Шофьорът на таксито бе обиран няколко пъти и сега държеше тежка щанга под седалката си. И не се страхуваше да я използва.

Джо Рот отвори вратата и видя Кетрин.

— Здрасти! — каза тя. — Съжалявам, че идвам толкова късно. Мога ли да ти разкажа една история?

Кльощавата жена на рецепцията на лъскавия ресторант в Камдън прокара лилавите си нокти по книгата за резервации и промърмори:

— Кейси… Кейси… А, ето, маса номер дванадесет. Вие сте…

— Първите пристигнали? — довърши Кетрин вместо нея.

— Не. Щях да кажа, че сте на масата до прозореца. Някои от приятелите ви са вече тук.

Джо и Кетрин забързаха към Тара, Лив и Майло.

— Съжалявам, че закъсняхме — извини се Кетрин. — Криза с косата. Както и да е, честит рожден ден, Тара!

— Какво му е честитото? — ухили се Тара. — Може ли човек да е щастлив на тридесет и втория си рожден ден?

— Може да е изключително щастлив — отвърна Кетрин и се усмихна на Джо.

— И с мен беше така — обади се Лив.

— Не си спомням моя, защото беше доста от доста отдавна — намеси се и Майло, — но казват, че съм бил щастлив.

— Как е бременната жена? — попита Кетрин.

— Великолепно — гордо отговори Майло. — Драйфа по цяла сутрин, но към обед се оправя.

Лив го погледна весело и скръсти ръце върху корема си, макар да бе едва във втория месец и все още нищо не личеше. Лицето й излъчваше пълно доволство.

— Добре ли си? — попита я Майло разтревожено. — Искаш ли възглавница за гърба? Премина ли ти желанието да ядеш вестници?

— Вестници?

— Вчера изядох страницата с телевизията — призна Лив засрамено. — А Майло се ядоса.

— Не говори така — нежно я сгълча Майло. — Не бях ядосан. Само те помолих следващия път да изядеш финансовата страница. А, ето ги Финтан и Сандро!

Всички застанаха в напрегнато очакване. Бяха минали три месеца от последната химиотерапия и днес следобед Финтан бе ходил при онколога. Надяваха се да чуят добри новини.

Персоналът и повечето клиенти загледаха как върви към масата. Висок, мършав, облегнат на бастун. Скалпът му бе покрит с прозрачен пласт пухкава руса бебешка косица. Според Джейн Ан Финтан бил рус, когато се родил.

— СПИН — мърмореха всички възбудено. — Определено е СПИН.

— Може да е алопеция.

— Не, виж колко е слаб. Обзалагам се, че този с него е приятелят му. Залагам десет кинта, че става дума за СПИН.

Сандро вървеше плътно до Финтан и двамата се усмихваха. Дали това означаваше, че новините са добри?

— Честит рожден ден! — извикаха те на Тара, — Знаем, че е чак утре, но все пак, честит рожден ден!

— Забравете за рождения ми ден. Разкажете ни какво каза онкологът.

— Твърди, че ще изкарам тази вечер.

— Говори сериозно! Каква е дългосрочната прогноза?