Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Мога да седна в скута на Джо — предложи Финтан.

Кетрин се засмя и му се скара, задето непрестанно флиртува с Джо, но внезапно забеляза, че Финтан е напълно сериозен. Шокът се усили, когато осъзна, че това наистина бе възможно. Финтан се бе смалил и отслабнал ужасно.

Сърцето й се сви от болка и не можа да проговори през целия път до дома на Финтан, който седеше в скута на Джо като кукла на вентрилоквист.

Майло обяви фермата си за продан и заяви, че ще става градинар.

— Харесвам Лондон, но ми липсва земята — обясни той. — Обичам да усещам пръстта в ръцете си. Всички си имаме определен начин на живот.

Лив го погледна възхитено.

— Щастлива ли си, Лив? — тихо попита Тара.

— Щастлива? — повтори замислено тя. — По принцип не съм от щастливите хора. Но вече не взимам „Прозак“ и не съм мислила за самоубийство от месеци.

— Но щастлива ли си с Майло?

Лив се оживи.

— Той е великолепен. Не мога да повярвам на късмета си. Промени целия ми поглед върху света. Когато завали, вместо да се тревожи, че косата му ще се накъдри, той казва: „Прекрасен дъжд. Ще се отрази чудесно на реколтата.“ Но все пак — побърза да добави Лив, която не искаше да създава впечатлението, че животът й е съвършен — не трябва да забравяш, че се събрахме заради болестта на Финтан. Тя ни сближи в известно отношение, но иначе… И двамата се чувстваме разтревожени и виновни. А и Джейн Ан ми е ужасно ядосана. Няма идеални неща.

— Така си е — кимна Тара, като едва сдържаше усмивката си.

— Но мисля, че всичко е наред — призна накрая Лив.

В средата на февруари научиха клюката, че Томас имал нова приятелка. Беше Марси, жената, която бе казала на Тара на рождения ден на Еди, че се опитва да забременее чрез банка за сперма.

— Нищо чудно! — смело заяви Тара. — Сигурно е адски отчаяна.

Всички я поздравиха за пренебрежителното отношение, но новината силно я нарани.

— Скапвам се от ревност — призна тя измъчено. — Непрестанно си мисля колко мил беше Томас с мен.

— Никога не е бил мил с теб — опита се да я утеши Кетрин.

— Не е вярно. В началото беше чудесен. Лудо влюбен в мен. Смяташе ме за прекрасна. Иначе щях ли да тръгна с него? А и защо останах толкова дълго с него?

— Ти ми кажи.

— Защото се опитвах да върна нещата такива, каквито бяха в началото. Знам, че е тъпо от моя страна, но все още го смятам за мой. А сега е мил с Марси вместо с мен.

— Ще скапе и нейния живот.

— Това не е утеха. Трябваше да скапва моя живот, а не нейния — изстена Тара. — Писна ми да се чувствам по този начин. А на всичкото отгоре тя е адски кльощава.

— Поглеждала ли си се в огледалото напоследък? — попита я Кетрин, като огледа отслабналото й и стегнато от фитнеса тяло.

— Тя си е вечно кльощава — прошепна Тара. — А аз сигурно скоро ще надебелея отново. Е, поредното препятствие — смело добави тя. — След като го превъзмогна, ще се почувствам много по-добре. Но сега вече наистина няма връщане назад.

— Но ти не възнамеряваше да се върнеш при Томас — шокирано каза Сандро.

— Не, но… Краят става окончателен, когато бившото ти гадже си хване нова приятелка — тъжно се усмихна Тара. — Шок е. А и не ми е приятно да мисля, че си живее живота без мен.

— Но ти също живееш без него — утеши я Лив.

— Всъщност не. Още нямам ново гадже. Ужасно ме е яд, че мъжете винаги се уреждат първи. Нужни му бяха само три месеца. Не е справедливо.

— И ти можеше да си хванеш някого — напомни й Финтан. — Успя да преспиш с двама мъже за последния месец.

Тара потръпна.

— Еднократни свалки в пияно състояние с двама от най-ужасните мъже в северното полукълбо. Човекът слон и грозният брат на Човека слон. Спах с тях само за да получа малко внимание.

— Такива са правилата — весело каза Финтан. — Жените правят секс, за да получат внимание, а мъжете обръщат внимание, за да получат секс.

— Еднократните свалки ме карат да се чувствам още по-зле. Не си струват — настоя Тара.

— Как е онова сладурче Рави? — невинно попита Финтан.

— Рави? Колегата ми Рави? Рави, който е три години по-малък от мен? Рави, който играе „Нинтендо“ по цяла нощ? Рави, който мислеше, че „Умирай трудно“ е документален филм? Този Рави ли? Добре е, Финтан. Защо питаш?

— От учтивост — ухили се Финтан. — Още ли ходи с Даниел?

— Не. Скъсаха на Коледа.

— Така ли? — доволно се сбутаха Финтан и Сандро. — Наистина ли? Значи Рави е свободен? Защо не помислиш за него?

Тара ги изгледа мрачно.

— Ако някога помисля за него, по-добре ме застреляйте.