Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

На следващия ден, Тара се сблъска с Ейми в коридора в службата.

— Здрасти! — усмихна й се тя. — Как си? Не съм те виждала отдавна. От Коледа.

— Ох, мамка му! — изстена Тара. — Спомням си. Видяхме се в онзи кошмарен ден, когато се бях напила като маймуна и драйфах в тоалетната. Какъв срам!

— Не се притеснявай. Онази нощ и аз получих алкохолно отравяне и се наложи да ми бият инжекции.

Тара се засмя облекчено. Благоговееше пред нежната красота на Ейми и й бе приятно да узнае, че и тя е простосмъртна.

— Трябва да излезем заедно някоя вечер — продължи Ейми. — Освен ако не си се сдобрила с гаджето си?

Тара тъжно поклати глава.

— Не знам дали помниш, но ти споменах, че моето има чудесен приятел на име Бенджи. Обзалагам се, че двамата ще се харесате. Защо не излезем заедно?

— Добре — кимна Тара и усети леко вълнение. — Кога?

— Събота вечер?

— Не мога. Следващата събота?

— Готово.

— Симпатичен ли е този Барни?

— Бенджи. Чудесен е.

— Е, ако прилича поне малко на гаджето ти, значи е великолепен — каза Тара, но се отдалечи прекалено бързо, за да забележи тревогата, изписала се по лицето на Ейми.

— За тридесет и първа година поред наградата за най-добро съчетание на молекули отива при Кетрин Кейси — усмихна се Джо на Кетрин, която лежеше гола на леглото му. — И не става дума само за планетата Земя — добави той весело. — А за цялата Вселена.

— Трябва да ставаме за работа — неубедително каза Кетрин.

— Никъде няма да ходиш — строго отвърна той. — Не и преди докторът да те е прегледал.

Кетрин се изкикоти, но сърцето й заби учестено. Играта беше още по-хубава, ако започнеш с дрехи, но какво пък?

— Какъв е проблемът? — запита Джо с престорена сериозност.

— Боли ме.

— Къде?

— Тук — посочи Кетрин корема си.

— Покажи ми — нареди той. — Аз съм зает човек. Покажи ми точно къде.

— Ето тук — докосна се тя леко и почервеня от срам и възбуда.

Джо сложи хладната си ръка върху венериния й хълм и нежно започна да я гали с палец.

— Къде?

— По-надолу.

— Госпожице Кейси, покажи ми къде точно!

Тя затвори очи, хвана ръката му и я намести.

— Къде? — настоя той.

— По-навътре — изстена Кетрин.

— Тук ли?

— Да.

След известно време приглушеният глас на Кетрин се чу изпод Джо:

— Вече наистина трябва да ставаме за работа.

На път към душа се спъна в гирите, които събираха прах до вратата. После влезе в банята, където единственият шампоан бе „Хед енд Шолдърс“ и нямаше балсам.

Апартаментът на Джо бе въплъщение на ергенско жилище. Но не за дълго. Кетрин твърдо възнамеряваше да промени това.

Тя се втурна в спалнята, увита в бежова хавлия.

— Закъснявам. Трябва да си изгладя блузата.

Джо се опита да й дръпне хавлията, но тя му се скара:

— Не. Остави ме на мира. И отивай да се къпеш, защото ще закъснееш.

— Да, госпожо — нацупи се той и тръгна към банята.

Кетрин беше облечена, когато Джо се върна. Той огледа внимателно светлосиния й костюм и каза нежно:

— Най-прекрасната жена на света.

— Обзалагам се, че взимаш виагра — ухили се Кетрин, вперила очи в чатала му. — Хайде, обличай се.

— Добре — въздъхна Джо.

Тя изсуши косата си, гримира се и зарови из чантата си.

— Джо, имам нужда от дребни за метрото.

— Взимай — отметна той настрани сакото си и я подкани да бръкне в джоба му.

— Не — засмя се тя. — Няма да пъхна ръка в джоба на панталона ти.

— Ако искаш дребни, ще ти се наложи да го направиш — ухили се той похотливо.

Кетрин се поколеба за момент, после пъхна ръка в джоба му. Но бързо изгуби интерес към парите, защото усети нещо друго. Прекрасна, съблазнителна издутина, която сякаш оживяваше под пръстите й. Ръката й я погали нежно.

— Не! — възкликна Кетрин. — Никога няма да успеем да стигнем навреме.

Извади няколко монети и пусна останалите в джоба му.

— Съжалявам! — усмихна се тя тъжно. — Ще наваксаме по-късно.

— Точно така — ухили се Джо. — Какво ще кажеш за един сеанс в служебната тоалетна?

— Не.

— Ох!

— Пазех това за рождения ти ден. А ти развали изненадата ми.

— Наистина ли? — любопитно попита той.

Човек никога не можеше да е сигурен с Кетрин — беше такава странна смесица от пуританство и страст.

— Ще ти се наложи да почакаш до юли, за да разбереш — отвърна тя и си събра нещата. — Господи, този телефон тежи цял тон!

Беше откачила телефона от стената у дома и го бе занесла у Джо, за да попречи на Тара да звънне на Томас в нейно отсъствие.