Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— На всяка цена трябва да си с тази блуза! — извика въодушевено Тара.

— Не мога — възрази Кетрин. — Намеренията ми ще са прекалено очевидни. А и е твърде младежка.

— Моля те — изхленчи Тара. — Изглеждаш адски секси. Джо е свикнал да те гледа само в строгите ти костюми и сега ще го зашеметиш.

— Ноември е. Ще изстина.

— Настинките се причиняват от вируси. А и ще си облечеш палто. Кое смяташ да сложиш?

Настъпи неочаквано мълчание и Кетрин я погледна виновно.

— Ами… когато пазарувах, видях това — призна тя, като извади още една торба изпод леглото. — Не трябваше да го купувам. Ще го върна в понеделник. Не знам какво ми стана…

Тара грабна торбата от ръцете й и извади три-четвърти петроленосиньо яке от невероятно мека и гладка кожа.

— Боже господи! Какво още има там? — извика тя и се просна на пода като заложник по време на банков обир.

— Нищо — забързано отговори Кетрин. — Само чифт ботуши. Малко бижута и гримове. А да, и малко бельо. Но тези покупки бяха ужасна грешка.

— Леле майчице! — въодушевено изрева Тара изпод леглото.

Кетрин разбра, че приятелката й е намерила ботушите от „Прада“.

— Моля те, излез оттам!

— Значи затова в четвъртък дойде у Финтан чак в девет часа? Пазарувала си! — ухили се Тара и разгърна якето с благоговение. — Господи, не мога да повярвам! — извика тя, когато видя етикета. — „Долче и Га…“

— Да не говорим повече — прекъсна я Кетрин. — Изпитвам непоносимо чувство за вина.

Тара въздъхна с облекчение. Кетрин бе действала с неприсъщо за нея неблагоразумие. Беше си купила скъпи непрактични дрехи, но поне се чувстваше виновна.

Най-после Кетрин бе готова и издокарана в нова блузка, яке, ботуши, верижка, обици, бикини с прашка, дантелен сутиен, червило, очна линия и няколко капки „Будоар“ врата, китките и скромното деколте. Дори позволи на Тара да й направи косата.

— Приличаш на четиринадесетгодишна — каза Тара. — Хайде, дете, можеш да се отдадеш на греха.

— Бъди сигурна.

— Наистина ли? На първата среща?

— Трябва да се живее — отвърна небрежно Кетрин. — Утре може да умрем.

Очевидно си вярваше и Тара отново се притесни. Излязоха от къщи и Тара огледа внимателно улицата.

— Очакваш ли някого? — учуди се Кетрин.

— Рави. Няма да се изненадам, ако те прасне по главата, открадне дрехите ти и се престори на теб, за да отмъкне билета ти.

— Този мач май наистина е сериозно нещо, а? — доволно се усмихна Кетрин.

Финтан бе поканен у Кетрин за великото приготовление, но отказа да дойде. Затова, с надеждата да го развеселят, двете приятелки решиха да му покажат плодовете на труда си, преди Кетрин да се срещне с Джо.

Сандро им отвори вратата. Беше пребледнял и разтревожен. Кимна им безмълвно към всекидневната.

Финтан лежеше отпуснато на канапето. Главата му бе украсена с перука а ла Даяна Рос. Всеки път, когато Кетрин и Тара го видеха, потръпваха. Струваше им се, че гледат смъртта в лицето. Но шокът бързо отминаваше — и двете знаеха, че състоянието му ще се влоши, преди да започне да се оправя.

— Как си? — попита го Тара.

— Гнусно — заяви той.

— Но не по-зле от преди? — обади се Кетрин.

— Не — мрачно призна той.

Само преди една-две седмици биха посветили поне половин час на оплакванията му, но сега спокойни, че няма нови тумори, подутини или необясними болки, нещата им се виждаха почти нормални.

— Удобно ли си седнал? — попита Тара драматично.

— Не. Задникът ми се е стопил.

— Слушай го как се хвали. Готова ли си, Кетрин?

След кимването й Тара извика с глас на конферансие:

— Та-тааа! Представям ви Кетрин Кейси, жестоко секси гадже, което си пада по Джо Рот. Това момиче има сериозни планове.

Кетрин се завъртя с танцова стъпка и демонстрира новите си дрехи.

— Винаги си била скапана танцьорка — отбеляза Финтан, а Кетрин застина наранена.

В този миг Тара видя отворената кутия бира на масата пред него и я обзе ужас. Срещна погледа на Кетрин и разбра, че и тя е забелязала.

— Кетрин има среща с Джо Рот днес — съобщи Тара с бавния ясен глас, с който хората говореха на болните.

— Не си прави труда заради мен, скъпа — заяде се Финтан.

— Не се ли радваш? — изненада се Тара. — Не се ли вълнуваш? Това се случва благодарение на теб.

— Мисля, че ме бъркаш с болния от рак, който се интересува от нещо.

— Но тя го направи заради теб! — отвърна Тара и усети, че умира за цигара.

— Не е вярно — възрази Финтан. — Направи го заради себе си.