Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Разбирам — строго каза Кетрин. — Не е защото харесваш „Арсенал“.

— Сега ги харесвам — побърза да я увери той. — Но в миналото не им бях фен. Хей, тогава бях още много млад, почти момче. Не знаех нищо за лоялността.

— Сега зрял човек ли си?

— Много.

— Радвам се да го чуя — отвърна тя сериозно.

— Постепенно се влюбих — каза Джо и бързо добави. — В „Арсенал“.

Игрището се простираше пред погледите им, огромно, изумруденозелено и все още празно.

— Всеки момент ще започнат — каза Джо, после се завъртя, хвана я за ръката и погледна часовника й.

Беше небрежен жест, какъвто всеки би направил, но засега бе най-интимното нещо, което Джо си бе позволил. Дъхьт й спря, когато хладните му пръсти докоснаха китката й. Но всичко свърши за секунда.

Внезапно въздухът се изпълни с напрежение.

— Започва се — прошепна Джо.

Всички на стадиона скочиха на крака и започнаха да крещят и да ръкопляскат. Очевидно отборът на „Арсенал“ бе излязъл на игрището, но Кетрин виждаше само гърбовете и главите на хората пред себе си. После по освиркването и подигравките заключи, че и момчетата от „Евъртън“ са се появили.

Седнаха по местата си и щом мачът започна, атмосферата се изпълни с напрежение и агресивност. Кожата на Кетрин настръхна от приятен страх.

— Нашите момчета са в червено и бяло — обясни й Джо.

— Знам.

Тара й бе обяснила подробно всичко.

— Браво! — похвали я Джо.

Мъжът от другата страна на Кетрин бе страстен фен, който очевидно изпитваше лична омраза към „Евъртън“. Непрестанно скачаше на крака и викаше:

— Елате да си го получите, щом се мислите за толкова добри!

„Евъртън“ пропуснаха чудесна възможност за гол и фенът запя въодушевено.

— Няма да го вкарате и в бардак! — закрещя той. — Некадърници! Няма да го вкарате и в бардак!

После сръга Кетрин в ребрата и я подкани:

— Хайде, момиче, пей с мен!

— Боли ме гърлото — промърмори тя. — Не мога.

Джо не пееше, но бе изключително съсредоточен и заинтригуван от мача. Кетрин си помисли, че би трябвало да не негодува. Защо я бе довел тук, ако нямаше да й обръща внимание? Но не можа да му се ядоса. С присвити очи той напрегнато наблюдаваше играта, а Кетрин наблюдаваше него — високите му скули, гладката кожа, разрошената коса. Джо непрестанно я питаше дали се чувства добре. Тревожеше се, че може да й е студено, но макар бузите й да се бяха зачервили, тя въобще не усещаше студ.

Двайсет минути след началото на мача Джо се завъртя към нея.

— Добре ли си? — попита той за хиляден път.

— Да — нежно му се усмихна тя.

— Не те чувам — прошепна той, като приближи лице към нейното. — Ела по-близо.

Кетрин се наведе към него и повтори:

— Добре съм.

— Пак не те чувам — каза той с потъмнели очи. — По-близо.

Притеснена, че нахлува в личното му пространство, Кетрин се доближи още повече.

— Да, добре съм.

— Още не те чувам.

Гласът му бе толкова тих, че й се наложи да чете по устните му.

Объркана, тя се доближи още няколко сантиметра.

— Добре съм.

— Не те чувам.

Нямаше начин да се приближи повече. Лицата им бяха на милиметри разстояние. Очите на Джо гледаха напрегнато, а нейните — объркано. Внезапно Кетрин разбра…

Някъде далеч от тях „Евъртън“ пропусна поредния гол. Тълпата скочи на крака и закрещя въодушевено. В същия миг Джо напълно скъси разстоянието между тях и я целуна.

Роб би се разхлипал, ако подозираше, че приятелят му е похабил безценния билет, за да се мляска през целия мач. За негово щастие Джо и Кетрин се целунаха само веднъж.

Но пък каква целувка, помисли си Кетрин.

Очите й бяха затворени, пръстите й нежно галеха лицето на Джо. Леко ухание на лимон и чист мъж достигна до ноздрите й и я замая. Разсеяно забеляза колко твърди и сухи са устните му. Джо я придърпа към себе си и целувката се задълбочи. Горещината на трескавите им устни контрастираше със студенината на лицата им.

Но всичко свърши прекалено бързо. Двамата отвориха неохотно очи и се отдръпнаха един от друг, макар и полудели от желание.

— Извинявай… не трябваше да го правя… мястото не е много подходящо — прошепна Джо.

— Прав си — съгласи се тя.

Почувства се адски объркана, когато откри, че двамата не са сами на света.

Догледаха нетърпеливо мача. „Арсенал“ спечели.

После хванаха такси до апартамента на Кетрин.

Веднага щом пристигнаха, тя се паникьоса. Беше едва пет п половина, прекалено рано за лудории. Това беше грешка.