Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Усмихнаха се безмълвно и щастливо. Пъхна ръка под колана на джинсите му. Погали корема му и се смъкна надолу.

— Кетрин… — изстена той.

Вгледа се в очите й и едва позна строгото момиче, с което работеше. Сега мястото му бе заето от страстна и буйна жена.

Започна да я целува и се извъртя, така че тя отново беше отдолу. Кетрин не можеше да чака повече.

— Моля те — извика тя, като дръпна роклята си нагоре и се опита да я свали.

Джо скочи и бързо се съблече. Кожата му беше гладка и блестяща, коремът — плосък, бедрата — слаби, но мускулести, а ерекцията му — великолепна. Беше невероятно красив.

Помогна й да свали роклята, но по взаимно съгласие оставиха бельото й. Коленичи между краката й, сложи презерватив и дръпна бикините й настрани. Когато Джо проникна в нея, Кетрин реши, че е умряла и попаднала в рая.

— Мислех, че това никога няма да стане — призна Джо, когато свършиха.

— Така ли?

— От доста време съм луд по теб и не вярвах…

След малко ръцете му отново зашариха по нея. Свалиха сутиена и колана с жартиерите, нежно смъкнаха чорапите и бикините й. После, оставили дрехите си на пода в разхвърляната всекидневна, Джо и Кетрин влязоха в спалнята, където отново се любиха.

На Джо не му се спеше, а това зарадва Кетрин.

— Ела — побутна го тя.

— Къде?

— Ще отидем да си вземем душ.

— Защо? Да не трябва да се прибираш у дома при жена си?

— Хайде! — засмя се Кетрин.

Влязоха във ваната и Кетрин му подаде гъба и душ-гел.

— Изкъпи ме — нареди му тя.

— Добре — усмихна се Джо, като огледа красивото й тяло. — Но първо ще трябва да те намокря.

Той пусна душа и я дръпна под него. Многозначителният начин, по който оглеждаше тялото й, горещата вода по гърдите и зърната й и бавните движения на Джо бяха невероятно еротични.

— Мръсна си — строго каза той.

— Знам — промълви тихо Кетрин.

Джо бавно прокара гъбата по тялото й. Кожата й заблестя от сапуна.

— Особено тук — добави той, като погали нежно гърдите й.

— Знам — изстена тя.

Той премести гъбата между краката й и тя потръпна от желание.

— Стой мирно — нареди Джо.

Кетрин опита, но възбуждащият масаж я зашемети. И двамата не можеха да се сдържат повече.

Джо я подпря на стената, вдигна краката й около кръста си и отново проникна в нея. В продължение на няколко блажени минути се любиха страстно, но той се подхлъзна на мокрия под, двамата паднаха във ваната и избухнаха в силен смях.

На следващата сутрин Кетрин се събуди рано. Завъртя глава и видя Джо до себе си. Джо Рот. Колегата й. Без костюм. В леглото й. Заспал и красив, с гъсти мигли и едва набола брада.

Почувства се като дете, което се събужда на Коледа и открива така очакваните подаръци.

Няма да се проваля този път, няма да се проваля, заповтаря си тя наум.

Знаеше, че това е най-опасният момент. Тара я уверяваше, че на всички е трудно, но Кетрин чувстваше, че е още по-трудно за жена като нея, тъй като мъжете я смятаха за привлекателна поради недостъпността й. А тя изчезваше веднага щом преспеше с тях — невъзможно бе да правиш секс и да останеш недостъпна и студена. Твърде често мъже, преследвали я в продължение на седмици и дори месеци, губеха интерес, след като я изчукат. Загадъчността й изчезваше и тя ставаше съвсем обикновена. Падаше от пиедестала и започваше да се бори за мъжа като всяка друга жена.

Да, несъмнено моментът бе изключително деликатен.

Джо отвори очи и я погледна.

— Здрасти! — поздрави я той сънливо.

— Здрасти! — прошепна тя.

— Каква прекрасна гледка рано сутринта.

Джо протегна ръка и я придърпа към себе си. Сърцето й заби радостно, когато усети топлината на тялото му. Затвори очи и се отдаде на удоволствието от нежните му ласки. Любиха се още по-страстно и чувствено отколкото предишната нощ.

После Джо отиде в банята, а тя трескаво прокара пръсти под очите си, за да премахне случайните остатъци от спирала. Когато се върна, Джо я погледна неуверено. Замислено поглади брадата си и каза:

— Май трябва да тръгвам, а?

— Предполагам, че да — отвърна Кетрин със загадъчна усмивка, но се почувства адски разочарована.

Ами кроасаните, портокаловият сок и белите ленени салфетки върху позлатения поднос, които рекламите обещаваха? Не трябваше ли тя да е облечена в горнището на пижама, а той — в долнището? Не трябваше ли тя да се отпусне на възглавниците, а той да я храни нежно с кисело мляко, а после да я мацне по носа и двамата да се смеят весело? Не трябваше ли после да отидат на разходка, да се държат за ръце, да хранят патиците и да огласят парка със смеха си?