Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— А ако се изтъпи, Тъли ще ти го наостри безплатно — каза Джейн Ан и я изтръгна от мислите й. — Тук надали ще постъпят така, Кетрин. Мисля, че трябва да й кажа мнението си — посочи тя младата касиерка, — а тя да го сподели с баща си.

— Недей — посъветва я Кетрин изморено. — Тя само работи тук. Не мисля, че е от семейство Харъдс.

Тимъти искаше да купи подарък за жена си Естер.

— Дръж Джейн Ан близо до себе си — помоли той Кетрин — и кажи къде е бельото.

След петнайсет минути Тимъти се върна, като се опитваше да скрие торбата с черно и червено бельо, което Естер щеше да облече веднъж, за да му достави удоволствие, а после щеше да се престори, че са го откраднали от простора.

Излязоха от „Харъдс“ и Джейн Ан купи от една улична сергия две фланелки с надпис „Майка ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“, три със „Свекърва ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“ и седем със „Съседката ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“, като се спазари с продавача и смъкна цената от седем и петдесет на тениска до шейсет лири за дванайсетте.

После хванаха такси и се понесоха към апартамента на Финтан и Сандро.

Там ги посрещна странно създание с лицето на Финтан, но с дълга до кръста руса коса.

В неделя следобед потеглиха към летище „Хийтроу“, за да изпратят Джейн Ан и Тимъти. Джейн Ан се съгласи да остави Финтан в Лондон само заради високото качество на медицинското обслужване.

В миналото тя се отнасяше презрително към лекарствата и вярваше повече в силата на молитвите, особено когато болният не бе от нейното семейство. Безброй пъти бе стояла на главната улица в Нокавой и бе мърморила ревностно:

— Лекарите могат да помогнат само до известна степен. Истинският лечител е молитвата. Молитвите правят чудеса.

Сега обаче искаше да се подсигури от всички страни. Помоли Сандро да заведе Финтан в Лурд, но освен това държеше синът й да получи и най-добрите лекарства.

Джейн Ан благодари сърдечно на Кетрин за гостоприемството й.

— Купих ти една дреболия — каза тя и й подаде малък тежьк пакет. — Статуетка на Младенеца от Прага. Не се тревожи, ако главата му падне, това е на късмет — предупреди я тя и добави: — Ще се грижиш за Финтан, нали? И ще ми се обаждаш редовно. Ще се видим на Коледа. Направи всичко възможно, за да се сближиш с онова момче от работата си. Любовта върти света. Погледни само колко са щастливи Майло и Лив.

— Правя всичко възможно — промърмори Кетрин.

Джейн Ан се обърна към Тара, като я накара да обещае, че също ще се грижи за Финтан.

— И ще кажеш на приятеля си, че съжаляваме, задето не можахме да се запознаем с него, нали?

Неочаквана ярост обзе Тара. Засрами се от грубостта на Томас.

— Той е много зает — опита се да го оправдае тя.

— Разбира се, нали е учител. Отговорна работа е това. Е, може пък да дойде с теб у дома за Коледа. Освен ако не постъпиш, както иска Финтан — меко каза Джейн Ан. — Тогава надали ще се запознаем с момчето ти.

Тара се размърда неспокойно. Бе убедена, че каквото и да станеше, Джейн Ан нямаше да се запознае с Томас.

В понеделник сутринта Кетрин отиде на работа притеснена и готова за унижение. Как щеше да погледне Джо Рот? Ами ако не отвърнеше на безсрамната й свалка? Щеше да умре!

Мислеше въобще да не ходи на работа. Не можа да реши дали да носи много грим, с който да покаже, че не й пука от нишо, или да не слага никакъв с надеждата бледото й лице да стане невидимо. Опита се да гледа оптимистично. След като се прибра от летището, почти успя да сложи в ред апартамента си. Финтан вече си бе у дома, а не в болница. Това бяха добри новини, нали? Финтан бе в ужасно настроение и след като му разказа за унизителното си извинение пред Джо Рот, едва изсумтя нещо в отговор.

Въпреки намерението да не поглежда към Джо, докато си събличаше палтото, установи контакт с очи с него. Забеляза, че той й се усмихваше леко. Усмихваше ли се? Или й се присмиваше?

През целия уикенд се бе молила Джо да заличи унижението й, като я покани да излязат. Копнееше да се приближи към нея, непринудено да седне на бюрото й и да й каже многозначително:

— Помниш ли онзи проект, за който ми спомена в петък? Защо не го обсъдим на обяд?

Но той не го направи. Остана цяла сутрин на бюрото си и постепенно надеждите й започнаха да се изпаряват. Е, не бе нужно да я кани на обяд. И едно питие щеше да свърши работа. После реши, че дори и простичка разходка щеше да я зарадва. А и не бе задължително да я кани лично. Можеше да й звънне по телефона или да й напише имейл. В един часа си помисли, че би се зарадвала на каквото и да е. Дори и на хартиено самолетче с надпис „Искаш ли да се изчукаме?“