Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Не в събота вечер. В събота.

— До Париж ли ще ходите?

Смехът на Кетрин прозвуча горчиво.

— Не.

— Обяд в прочут ресторант?

— Не.

— Какво тогава? Не и в шибаната зоологическа, нали? Не и през ноември.

— Не. Ами… — Кетрин заекна от срам.

— Къде? Какво?

— Той ще…ще…

— Какво ще?

— Ще ме води на футболен мач — най-после изтърси Кетрин, почервеняла от унижение.

— Футболът е последният писък на модата — предпазливо каза Тара.

— Не е нужно да лицемерничиш.

— Кой ще играе?

Много зависеше от това. Дали Кетрин щеше да прекара събота следобед на някоя кална поляна в предградията, където играят два смотани отбора? Или на голям готин стадион с удобни седалки, хамбургери, програми и сувенири? На мач, където билетите струваха повече, отколкото в театрите в Уест Енд?

— Не знам. „Арсенал“ и още някой.

— „Арсенал“!

— Знам. Господи, Тара, иска ми се да не се бях забърквала в това. Ще умра от срам. Ама че наглост! Ако не беше Финтан…

— Билетите за „Арсенал“ са по-скъпи от злато!

— Така ли?

Внезапно нещата придобиха различен оттенък.

— Да намериш билет за мач на „Арсенал“ е по-трудно, отколкото аз да вляза в дънки осми размер.

— Откъде знаеш?

— Рави е фен на топчиите.

— На кои?

— Така викат на „Арсенал“! Господи, имаш доста да учиш. Ще трябва да те изпратя на курс при Рави.

Рави направи знак, че ще й пререже гърлото и завъртя уплашено очи. Ужасяваше се от Кетрин. Загадъчната й хубост не му действаше, тръпки го побиваха от нея.

— Откъде знаеш толкова много за футбола? — попита Кетрин.

— Рави отговаря за футболното ни тото. Кажи ми какво пише в имейла на Джо. Прочети ми го.

Кетрин се огледа притеснено наоколо и още повече сниши глас.

— „Събота следобед, Хайбъри. Халба бира, «Арсенал» срещу «Евъртън» и ти. Какво ще кажеш? Обещавам да ти обясня правилата, а после да те нахраня.“

Тара едва не избухна в сълзи.

— Това е прекрасно! — ахна тя. — А после ще те води на вечеря. Не ми спомена за вечерята.

— Ами…

— Ами я!

— Е, ще изчакаш до неделя, за да напуснеш Томас, нали? Искам да съм сама в апартамента си в събота.

— По дяволите! — изсумтя Тара. — А аз исках да го напусна още тази вечер.

— Само да си посмяла!

— Какво ще облечеш? — попита Тара въодушевено. — Носи джинси. Иска ми се и аз да можех да обуя джинси. Прояви малко смелост. Обуй готини впити джинси.

— Ами ако…

— Ако какво?

— Ами ако… нали разбираш… ако после станем интимни…

— Кетрин Кейси! На първата среща! Шокирана съм.

— От джинсите ще ми останат следи по краката и стомаха. А това не е никак секси. Ами бельото ми? — колебливо попита тя.

Тара се стресна от неприсъщата за Кетрин откровеност.

— Да нямаш предвид колан с жартиер и други такива?

— Аха!

— Страхотно! Крайно време е някой мъж да оцени красивото ти бельо. Но си права, не можеш да облечеш такова бельо с джинси. Защо не обуеш бикини, на които пише „Направих удар в Хайбъри“? Няма начин да не ги хареса. Или пък въобще не слагай бикини. Стига да се обръснеш, той ще умре от кеф! Ха-ха-ха!

Кетрин съжали, че бе споделила с Тара размишленията си на тема „Жилет“.

— Финтан ще полудее от радост — доволно отбеляза Тара.

Самата тя бе изключително щастлива. Възможността Кетрин и Джо да станат гаджета сигурно щеше да разкара Финтан от главата на Тара. Макар да бяха изминали няколко дни, откакто й бе отправил молбата си за последен път. Всъщност цяла седмица, но това не я успокояваше.

— Много добре — заяви Рави, когато Тара затвори телефона.

— Точно така — съгласи се тя.

— Значи Кетрин е свалила онзи тип от работата си?

— Да.

— А той е фен на „Арсенал“. Сигурно е симпатяга. Но няма много вкус по отношение на жените.

— Рави! — намръщи му се Тара, после притисна стомаха си. — О, Рави…

— Сега пък какво има?

— Бадеми. Орехови сладки.

Тара отново се бе подложила на див глад. Всичко, което видеше и чуеше, й напомняше за храна, а сега вече я тормозеха дори миризмите.

Започна се тази сутрин, когато ягодовият дезодорант за кола я накара да си мисли за желирани бонбони. Обзе я свирепо желание да спре пред будката за сладкиши и да изкупи цялата стока. После, когато се качи на магистралата, изпита почти неудържим копнеж да оближе собствената си кожа, която ухаеше на кокосов сладолед. Ароматът направо подлуди, но накрая си спомни, че сутринта се бе намазала с кокосов лосион за тяло. След като пристигна в службата, затормози я мисълта за огромна лимонова торта. Струваше й се, че цялата сграда мирише на лимон. Зачуди се дали не откача, но Рави я успокои, като й обясни, че препаратът за чистене на плочките е с аромат на лимон.