Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Откъде идва миризмата на бадеми? — попита Рави.

Тара посочи Евелин и Теди. Рави отиде при тях и започна да ги души.

— Какво правиш? — учуди се Теди.

— Проверявам ви вместо Тара. Някой от вас да има бадемов парфюм? Или сапун?

— Тази сутрин си измих косата с бадемов шампоан — изненадано отговори Евелин.

— Няма да е лошо да използваш друг шампоан, докато Тара не се откаже от диетата си — посъветва я Рави. — Нещо, което не става за ядене.

— Разбира се — кимна Евелин и изгледа Тара със съчувствие. — Евкалиптът върши ли работа?

— Съжалявам — засрамено отвърна тя. — Не обръщай внимание на Рави.

Мислите за храна продължиха да я измъчват. По-късно, когато двамата с Рави отидоха на обедната си обиколка по магазините, едва успя да се разсее с новите трайни червила на „Клиник“. И то достатъчно, за да си купи две различни. Но когато излязоха обратно на улицата, ярките светлини на светофара й заприличаха на огромни плодови бонбони и Рави с мъка я удържа да не се втурне да ги оближе.

— Ще ти купя една палачинка — мило й предложи той.

Тара поклати глава.

— Снощи изхабих всичките си калории за седмицата. Майло е виновен. След кръчмата ни накара да отидем на виетнамски ресторант. Има огромно желание да опита всичко, което Лондон предлага.

— Би трябвало да хапнеш нещо — посъветва я приятелски Рави. — Сега, когато Финтан е болен, никак не ти е леко.

— Животът трябва да продължи.

— Много си строга към себе си.

— Не съм. Нервите ми са скапани. Благодарение на Томас и Финтан съм пълна развалина.

— Как вървят нещата с Томас?

— Кошмарно! Не разбирам защо, но едва успяваме да се държим цивилизовано един с друг. И непрестанно имам чувството, че ще се случи нещо ужасно.

— Вероятно си мислиш за Финтан.

— Всъщност не — призна тя. — Или поне не само за него. А това ме кара да се чувствам още по-зле. Как мога да се тревожа за гаджето си, когато най-добрият ми приятел е тежко болен? Но работата е там, че макар Финтан да изглежда зловещо, все пак му остават още осем месеца лечение, така че може и да се оправи. А тъй като болестта му не се влошава, нещата изглеждат… ами… не точно нормални, но започнах да свиквам. Кетрин разсъждава по същия начин. Лив твърди, че това е техника за оцеляване, защото никой не може да живее в постоянен ужас. Трябва да нормализираш ненормалното.

— Странно нещо сте вие, момичетата. Защо всичко при вас е толкова сложно?

— Господи! Ще полудея!

Внезапно Тара застина насред улицата и блокира пътя на минувачите, които преглъщаха ругатните си, щом видеха отчаяната й физиономия.

— Представи си само, че Финтан не оздравее. Ужас! Струва ми се повече от страшно.

— Имаш нужда от едно питие — Рави я хвана под ръка и я вкара в най-близката кръчма, където й купи джин с тоник. — Настроението му подобри ли се, откакто се прибра от болницата?

— Не — отговори Тара, като отпи голяма глътка и въздъхна облекчено. — Благодаря ти, Рави, спаси ми живота. Не, Финтан се държи ужасно. Чувал си разни истории за хора, чийто живот разцъфва пред лицето на смъртта. Е, с Финтан не е така. Откакто се прибра у дома, се държи като разглезен келеш. Разбира се, не го виня, тъй като едва не умря, когато косата му окапа. Чувства се ужасно, защото химиотерапията почти унищожи белите му кръвни телца. И е ядосан и уплашен. Но е трудно да си мил с него през цялото време.

Тя се завъртя към Рави със сълзи в очите.

— Понякога ми се иска да го ударя, защото и аз съм ядосана и уплашена. И се чувствам адски виновна.

Рави я потупа мило по ръката.

— Убеден съм, че чувствата ти са напълно нормални.

Всъщност нямаше представа за какво става дума, но искаше да я утеши.

— Още един джин? — попита той с надежда, макар че Тара едва бе отпила от първия. — Сигурен съм, че връзката на Кетрин с онзи тип от службата й ще развесели Финтан.

— Дано! Аз никога няма да успея да изпълня молбата му. Това е една от причините да съм толкова ядосана и уплашена.

— Никога не знаеш какво можеш да направиш, докато не опиташ.

— Знам! Никога не съм била толкова убедена в нещо. Не мога да оставя Томас.

— Но ти самата каза, че нещата с него не вървят.

— Да, но… това е само временно. Ревнува ме от Финтан, а напрежението ме кара да се тъпча и… Не се тревожи. Скоро всичко ще се оправи.

— Надявам се — искрено отвърна Рави. — Доста ти се струпа на главата.

— Лошото е, че полудявам, когато си помисля за храна.

— Отпусни се.

— Толкова си сладък — усмихна се Тара и положи глава на рамото му, а той я прегърна с неудобство. — Ммм… ухаеш чу… Крем брюле! — извика тя високо, като се отдръпна от него. — Ванилия и карамел. Какъв афтършейв си сложил?