Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Обичаше Финтан. Наистина. А сега той беше болен, може би дори умираше, и искаше тя да напусне Томас.

Тара неохотно си призна, че приятелят й е прав. В сравнение с връзката с Аласдър, отношенията й с Томас напомняха емоционален боксов мач. Поне за външните хора.

Тя огледа стаята и си представи как си събира снимките, книгите и четирите диска, дърпа входната врата зад себе си за последен път и излиза сама в големия лош свят. Мисълта я накара да потрепери. Отново я загриза страх. Нямаше начин да го направи. Но може би имаше надежда. Просто трябваше да помоли Томас да се ожени за нея. Но не още…

Копнееше за Кетрин. Гневът й се бе изпарил и сега ужасно й липсваше.

Внезапно на вратата се позвъни и сякаш повикана от мислите й, отвън стоеше Кетрин с евтин букет в ръка, по-разстроена от когато и да било.

В събота следобед Тара и Сандро отведоха Финтан у дома. Бе прекарал почти три седмици в болницата.

Беше толкова слаб и немощен, че му се наложи да се облегне на Сандро и санитаря, за да стигне до колата. Всъщност дребничкият Сандро повече пречеше, отколкото помагаше.

Видът на Финтан на фона на външния свят прободе Тара право в сърцето. Човек можеше да изглежда по този начин в болницата — там се сливаше с останалите. Но навън, където повечето хора бяха здрави, бе съвсем различно.

Все пак Тара забеляза и нещо хубаво: Финтан носеше граховозеленото кожено яке, което бе „взел назаем“ от склада с дрехи в работата си.

— Предполагам, че якето вече няма да се върне там — намигна му Тара.

— Това е обезщетение за уволнението ми — мрачно отвърна той.

Тара и Сандро се спогледаха притеснено.

Пристигнаха в празния апартамент в Нотинг Хил и откриха, че Джейн Ан се бе развихрила в чест на завръщането ти сина си. Плочките в кухнята бяха така излъскани, че човек можеше да седне да яде върху тях. Енергичното прахосмучене едва не бе пробило дупки в персийските килими. Огледалата в алабастрови рамки блестяха ослепително.

Огромен розов надпис „Добре дошъл у дома“ висеше над вратата на всекидневната. Балони и пъстри ленти бяха окачени върху оригиналните маслени картини, китайските фенери и бюфета. Рафтовете бяха отрупани с картички с благопожелания. Във всяка стая имаше вази с цветя.

Финтан замаяно се отпусна на канапето от бежова кожа, което си бяха поръчали специално от Ню Йорк. Сандро се засуети наоколо като нервна стара мома, заоправя възглавниците и подреди по-елегантно вазите. После се опита да завие Финтан с карирано одеяло.

— Купих го специално за теб. Майка ти ми каза, че за болните им трябват вълнени одеяла.

— Разкарай го — намръщи се Финтан и отметна одеялото.

— Джейн Ан каза, че ще ти хареса.

— На тридесет и две съм, а не на осемдесет и две. И никога няма да стана на толкова.

— Ще отида да чуя съобщенията на телефонния секретар — промълви Сандро и излезе от стаята.

— Чудесно е да си у дома, нали? — нервно попита Тара.

— Така ли? Каква е разликата? Не може ли да разкараме проклетите цветя? И тук прилича на болница.

— Кетрин има страхотни новини за теб — опита се да го развесели Тара.

Кетрин искаше лично да разкаже на Финтан за извинението, но Тара нямаше търпение да пооправи настроението му.

— Вчера се извинила на Джо Рот!

Единствената реакция бе апатично кимване.

Сандро се върна в стаята и гордо заяви:

— Имаш съобщения от Итън, Фредерик, Клод, Дидие, Невил, Джулия и Стефани. Всички искат да дойдат да те видят, но им казах, че ти ще им се обадиш, когато се почувстваш по-добре.

— Кармела Гарсия не се ли е обаждала, за да ми предложи отново да работя за нея?

Сандро замълча уплашено.

— Това е единственото обаждане, което ме интересува. Знаеш ли какво искам?

— Какво? — скочи Сандро.

— Искам да се напия като маймуна.

— Не можеш! — ужасено възрази Тара. — Болен си. Първо трябва да се оправиш.

— Няма да се оправя.

— Разбира се, че ще се оправиш. Трябва да мислиш положително — настоя Тара.

И сестрите все това повтаряха. Хората с позитивна нагласа имаха по-голям шанс да оздравеят.

— Да мисля положително? — безрадостно се засмя Финтан. — Нямам сили за това.

— Приготвил съм ти разни вкусни неща за ядене — опита се да го изкуши Сандро. — Любимите ти. Ягоди, пай със свинско, петифури, шоколадов мус с карамел.

— Не искам нищо.

— Но, скъпи, трябва да хапнеш нещо.

— Не искам нищо! — внезапно изръмжа Финтан. — Непрекъснато ти повтарям, че всичко има ужасен вкус. А и знаеш, че бездруго трябва да ям само сурови храни.