Майкъл Крайтън - Разкриване

— Нямам информация да е участвала много активно. Преди две години в Корк имахме трудов спор. Беше в групата, която отиде да преговаря за уреждане на отношенията. Във Вашингтон се ангажира с лобистка дейност за твърдите мита. Доколкото знам, ръководеше групата, натоварена в Кюпъртино да одобри плановете за новия завод в Куала Лумпур.

— Да, точно така.

— Нямам представа обаче дали участието й се изчерпва с това.

— Аха. Добре. Може би са ми дали грешна информация — каза Дейли и се размърда на стола

— Какво са ви казали?

— Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че става дума за субективна преценка

— Ясно.

Кой би могъл да говори на Дейли за Мередит? Разбира се, че не Гарвин или Блакбърн. Тогава Каплан? Нямаше как да установи със сигурност. Но Дейли разговаряше само с високопоставени служители.

— Не зная — продължи Дейли — дали имате впечатление от нейните решения в техническата област. Съвсем неофициално, разбира се.

В този миг компютърът на Сандърс избръмча три пъти. На екрана светна съобщение:

ЕДНА МИНУТА ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

ОТ: А. КАН

ДО: Т. САНДЪРС

— Някакъв проблем ли има? — попита Дейли.

— Не — отговори Сандърс. — Изглежда, имам видеовръзка с Малайзия.

— Тогава ще бъда съвсем кратък и няма да ви преча — каза Дейли. — Ще говоря направо. Във вашия отдел има ли опасения дали Мередит Джонсън притежава необходимата квалификация за новата длъжност?

Сандърс сви рамене.

— Тя е новият шеф. Знаете как става във фирмите. Винаги съществуват опасения, дойде ли нов шеф.

— Много дипломатично се изразявате. Питам ви за нейния опит. В края на краищата тя е доста млада Преместване в друг град, откъсване от корените. Нови лица, нови сътрудници, нови проблеми. А и тук няма да бъде така пряко под… хм, под крилото на Боб Гарвин.

— Не зная какво да отговоря. Времето ще покаже.

— Разбрах също, че е имало проблеми и преди, когато отделът е бил под ръководството на човек, който не е бил технически специалист… казвали са му, хм, Кресльо Фрийлинг?

— Да. Той се провали.

— Съществуват ли подобни опасения за Джонсън?

— Говорят се такива неща — отвърна Сандърс.

— А финансовите й мерки? Какво ще кажете за плановете й да се ограничат разходите? Нали това е същността на въпроса?

„Какви планове за ограничаване на разходите?“, помисли Сандърс.

Компютърът отново избръмча.

30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

— Пак се обажда машината — каза Дейли и се надигна от стола. — Ще ви оставя. Благодаря, че ми отделихте време, господин Сандърс.

— Моля.

Двамата се сбогуваха с ръкостискане. Дейли се обърна и излезе от кабинета. Компютърът избръмча три последователни пъти на кратки интервали:

15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

Сандърс седна пред монитора и завъртя настолната лампа така, че да осветява лицето му. Компютърът отброяваше секундите в обратен ред. Сандърс погледна часовника си. Пет часът, тоест осем часът в Малайзия. Артър сигурно се обаждаше от завода.

В средата на екрана се появи малък правоъгълник, който с пулсации се увеличаваше. Сандърс различи лицето на Артър и зад него ярко осветената производствена линия. Беше съвсем нова, образец на съвременно производство: чиста, безшумна, работници в обикновено облекло от двете страни на зеления конвейер. На всяко работно място бяха монтирани флуоресцентни лампи, които хвърляха отблясъци в камерата.

Кан се изкашля и потърка брадичка.

— Здрасти, Том. Как си?

Изображението леко се размътваше, когато Артър говореше. Гласът също не беше синхронизиран, защото предаването на образите чрез спътник малко се бавеше, а звукът идваше веднага Липсата на синхрон разсейваше през първите няколко секунди — сякаш връзката се осъществяваше насън. Все едно, че говориш с някого под вода. После свикваш.

— Добре съм, Артър.

— Радвам се. Съжалявам за новата организация. Знаеш какво е личното ми отношение.

— Благодаря ти, Артър. — Сандърс някак между другото се учуди откъде Кан вече е успял да чуе новината чак в Малайзия. Но във всяка фирма клюките се разпространяваха мълниеносно.

— Да, да. Както и да е, Том, сега съм в завода — продължи Кан и махна с ръка назад. — Нали виждаш, още напредваме много бавно. Проверките на място също не показват никакво подобрение. Какво казват проектантите? Получиха ли устройствата?

— Пристигнаха днес. Още нямам новини. Продължават да работят по тях.