Майкъл Крайтън - Разкриване

— Е, ще се оправя сама — Тя излезе сърдита. Сандърс започна да се бръсне. Миг по-късно чу гласа на жена си:

— Хайде, деца, да вървим! Елайза, обуй обувките. — Последва мрънкането на Елайза, която беше на четири години и не обичаше да слага обувки. Сандърс почти се бе избръснал, когато пак чу гласа на Сюзан: — Елайза, веднага се обуй и слез с брат си долу! — Детето смрънка нещо и Сюзан изкрещя: — Елайза-Ан, на теб говоря!

После почна да тръшка чекмеджетата на шкафа за бельо в коридора. Двете деца се разплакаха.

Елайза, която се разстройваше и от най-малкото напрежение, влезе в банята с нацупено личице и сълзи в очите.

— Татко… — захълца тя.

Том я прегърна с едната ръка, а с другата продължи да се бръсне.

— Достатъчно голяма е, за да помага — извика Сюзан от коридора.

— Мамо — запищя детето и се вкопчи в крака на Сандърс.

— Елайза. млъквай веднага!

Но тя само се разрева още по-силно. Сюзан тропна с крак в коридора. Сандърс никак не обичаше дъщеря му да плаче.

— Добре, Сю, ще ги нахраня. Спря водата и взе на ръце детето.

— Хайде, Лайз — каза той, докато бършеше сълзите й, — време е да закусваш.

Излязоха в коридора По лицето на Сюзан се четеше облекчение.

— Трябват ми само десет минути, не повече — каза тя. — Консуела пак закъснява. Не знам какво й става.

Сандърс не отговори. Деветмесечният им син Мат седеше насред коридора, размахваше дрънкалка и плачеше. Сандърс го взе със свободната си ръка.

— Хайде, деца — подкани ги той, — да вървим да ядем. Докато вдигаше Мат, хавлиената кърпа се плъзна надолу по краката му и той я сграбчи. Елайза се закиска.

— Виждам пишката ти, татко. Тя размаха краче и го ритна.

— Не бива да риташ тати там — каза Сандърс. Притеснен, пак се уви с кърпата и тръгна по стълбите към долния етаж. Сюзан завика след него:

— Не забравяй, че Мат взема витамини с кашата. Капни му ги по дозата. И не му давай от оризовата каша, плюе я. Сега обича пшеничена.

После влезе в банята и тръшна вратата след себе си.

Дъщеря му го изгледа сериозно.

— Пак ли ще е един от онези дни, татко?

— Да, така излиза.

Докато вървеше по стълбите, Сандърс си помисли, че ще изпусне ферибота и ще закъснее за първата среща. Е, не много, само няколко минути, но и това беше достатъчно, за да му попречи да обсъди предварително нещата със Стефани. Можеше обаче да й се обади от ферибота и после…

— Аз имам ли пишка, татко?

— Не, Лайз.

— Защо, татко?

— Ами просто така. милинка.

— Момчетата имат пишки, а момичетата шушулки — тържествено заяви Елайза.

— Правилно.

— Защо, татко?

— Ей така.

Сандърс остави дъщеря си на един стол до кухненската маса, придърпа от ъгъла високото столче и намести в него Мат.

— Какво искаш за закуска, Лайз? Оризови ядки или „Чекс“?

— „Чекс“.

Мат заблъска по стола с лъжичката. Сандърс извади от шкафа кутията и паничка, после пшеничената каша и по-малка купичка за Мат. Елайза го наблюдаваше внимателно, докато той отваряше хладилника, за да извади млякото.

— Татко?

— Какво има?

— Искам мама да е щастлива.

— Аз също, миличка.

Том направи пшеничената каша и сложи купичката пред Мат. После взе паничката на Елайза, започна да сипва от кутията и я погледна.

— Достатъчно ли е?

— Да.

Той наля отгоре млякото.

— Не, татко! — извика дъщеря му и избухна в плач. — Исках аз да сипя млякото!

— Извинявай, Лайз…

— Извади го… извади млякото… — крещеше; тя в пълна истерия.

— Съжалявам, Лайз, но това е…

— Исках аз да сипя млякото! — Дъщеря му се изхлузи от стола, тръшна се на пода и зарита. — Извади го, извади млякото!

Елайза постъпваше така по няколко пъти на ден. Уверяваха го, че е временно. Съветът към родителите бе да проявят твърдост.

— Извинявай — каза Сандърс. — Просто ще трябва да го изядеш, Лайз.

Седна до масата, за да нахрани Мат. Синът му бръкна в кашата и я размаза по очите си. После също ревна.

Сандърс взе кърпа, за да избърше лицето на Мат. Забеляза, че кухненският часовник показва осем без пет. Помисли, че може би е най-добре да се обади в службата и да предупреди, че ще закъснее. Но първо трябваше да укроти Елайза — тя все още се търкаляше по пода и пищеше за млякото.

— Успокой се. Елата, няма страшно! Успокой се. — Той взе нова купа, напълни я с пшеничени ядки и подаде на дъщеря си картонената опаковка мляко, за да си налее сама. — Заповядай.

Тя скръсти ръце и се нацупи.

— Не искам.

— Елайза, веднага наливай млякото!