АРТЪР КАН
Сандърс се загледа в екрана. Някой да умре от магия? Не можеше да си представи подобно нещо. Сякаш живееше в съвършено различен свят. Дочу гласа на Фернандес: „Не ме интересува, Хари, «Конрад» разполага с информация за досегашното й поведение и трябва някак да я измъкнем.“
Сандърс погледна последното съобщение.
ПРОВЕРЯВАШ ПОГРЕШНА ФИРМА.
ПРИЯТЕЛ
Той завъртя монитора така, че Фернандес да го прочете. Адвокатката се намръщи, без да прекъсва разговора по телефона. „Хари, трябва да свършваме. Направи каквото можеш.“ Тя затвори и се обърна към Сандърс:
— Какво значи това, че проверяваме погрешна фирма? Откъде този приятел знае какво правим? Кога е дошло съобщението?
Сандърс погледна данните в горната част на екрана.
— В един и двайсет днес следобед. Фернандес записа нещо в бележника си.
— Горе-долу по същото време Алън говореше с „Конрад“.
А от „Конрад“ са се обадили на „Диджи Ком“, нали помниш? Значи съобщението идва вътре от фирмата.
— Но то е пуснато по „Интернет“.
— Откъдето и да изглежда, че идва, всъщност е от някого във фирмата, който се стреми да ти помогне.
Първата му мисъл, кой знае защо, беше „Макс“. Това обаче звучеше безсмислено. Дорфман беше хитър, но не по този начин. Освен това не беше в течение на всекидневната работа във фирмата.
Не, беше някой, който иска да помогне на Сандърс, без да бъде разкрит.
— „Проверяваш погрешна фирма“ — повтори той гласно. Възможно ли бе да е човек от „Конли-Уайт“? По дяволите, можеше да е всеки.
— Какво означава, че проверяваме погрешна фирма? — попита Сандърс. — Проверяваме всички бивши нейни работодатели и ни е много трудно…
Той млъкна.
Проверяваш погрешна фирма.
— Какъв идиот съм! — възкликна Сандърс и затрака на компютъра.
— Какво има? — не разбра Фернандес.
— Ограничиха достъпа ми и все пак има начин да се добера до тези данни — отвърна той и продължи бързо да пише.
— Какви данни? — попита озадачена адвокатката.
— Нали каза, че има модел в поведението на хората, които упражняват сексуален тормоз?
— Правилно.
— И той непрекъснато се повтаря?
— Точно така.
— Проверяваме предишните й работодатели, за да получим информация за евентуални предишни прояви на сексуален тормоз.
— Да, но ударихме на камък.
— Права си. Въпросът обаче е в това, че от четири години тя работи тук, Луиз — обясни Сандърс. — Проверяваме погрешна фирма.
Сандърс погледна светналия на екрана надпис.
ТЪРСЕНЕ НА БАЗА ДАННИ
След миг завъртя монитора, за да четат заедно с Фернан-дес.
Данни от търсенето в „Диджитал Комюникейшънс“ БД 4: Личен състав (Сектор 5 — лични досиета) Критерии за търсене:
1. Положение: прекратен договор/преместени/напуснали
2. Началник: Джонсън, Мередит
3. Други критерии: само мъже
Обобщени резултати:
Майкъл Тейт 9/5/89 Прекратен договор Наркоман
По мед. показания
Едуин Шийн 5/7/89 Напуснал Друга работа
„Д-Силикън“
Уилям Роджин 9/11/89 Преместен По собств. желание
Остин
Фредерик Коен 2/4/90 Напуснал Друга работа
„Скуайър Стс“
Робърт Или 1/6/90 Преместен По собств. желание
Сиатъл
Майкъл Бакс 11/8/90 Преместен По собств. желание
Малайзия
Питър Солц 4/1/91 Напуснал Друга работа
„Новел“
Рос Уолд 5/8/91 Преместен По собств. желание
Корк
Ричард Джаксън 14/11/91 Напуснал Друга работа
„Алдъс“
Джеймс френч 2/2/92 Преместен По собств. желание
Остин
Фернандес прегледа списъка.
— По всичко личи, че е опасно да работиш за Мередит Джонсън. Виждаш класическия модел: хората се задържат само няколко месеца, после напускат или подават молба да бъдат преместени другаде. Всичко е доброволно. Никой не е изхвърлен, за да се избегне съдебно дело за неправомерно уволнение. Класика. Познаваш ли някого от списъка?
— Не — поклати глава Сандърс. — Но трима са в Сиатъл.
— Виждам само един.
— Не, „Алдъс“ също е тук. А „Скуайър Системс“ е в Белвю. Значи Ричард Джаксън и Фредерик Коен също са тук.
— Можеш ли да научиш подробности при какви условия са напуснали? — попита Фернандес. — Току-виж, ни свършили работа. Защото, ако фирмата е платила, разполагаме с фактически аргументи.
— Не — поклати глава Сандърс. — Финансовите данни са извън минималния достъп.
— Все пак опитай.
— Какъв е смисълът? Системата е затворена.
— Направи го де — подкани го пак адвокатката. Сандърс се намръщи.
— Смяташ ли, че ме следят?
— Сигурна съм.
Читать дальше