Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Карла поклати глава.

— Не разбирам защо… След толкова години…

Маа Рамотсве я прекъсна.

— А освен това вие сте майка на нейното внуче. Не съм ли права? Нима ще й откажете тази малка утеха? Тя вече няма син. Но съществува едно…

— Момче — каза Карла. — И той се казва Майкъл. Вече е на девет години, почти на десет.

Маа Рамотсве се усмихна и рече:

— Трябва да заведете детето при нея, маа. Вие сте майка. Знаете какво значи това. Нямате основание да не го направите. Освалд не може да ви стори нищо. Той не е заплаха.

Маа Рамотсве се изправи и се приближи към бюрото, където Карла седеше грохнала и несигурна.

— Знаете, че сте длъжна да направите това — каза й.

След това взе нежно ръката й. Тя беше цялата на петна от слънцето, от жегата и тежката работа.

— Ще го направите, нали? Тя е готова да пристигне в Ботсуана. Само чака да я повикам и ще дойде до два дни. Можете ли да заминете? Само за няколко дни.

— Имам помощничка — каза Карла. — Тя може да поеме управлението.

— А момчето? Нима няма да се радва да види баба си?

Карла вдигна поглед към нея.

— Да, маа Рамотсве. Вие сте права.

Тя се върна в Габороне на следващия ден. Когато пристигна, вече беше късна нощ. Прислужничката й Роуз беше останала в къщата, за да гледа децата, които отдавна спяха дълбоко, когато тя се прибра. Тя се промъкна на пръсти в стаите им, послуша лекото им дишане и вдъхна сладкото ухание на детски сън. След това, изтощена от дългия път, тя се просна в леглото си, все още шофирайки наум, движейки очите си зад натежалите затворени клепачи.

Рано на следващата сутрин, след като остави децата на грижите на Роуз, тя отиде в агенцията. Маа Макутси обаче беше дошла още по-рано и с крайно съсредоточен вид седеше зад бюрото си и печаташе доклад.

— Господин Летсениане Бадуле — обяви тя. — Докладвам за приключването на случая.

Маа Рамотсве вдигна веждите си учудена.

— Мислех, че искаше аз да се оправя с това.

Маа Макутси стисна устни.

— Често казано, нямах достатъчно смелост. Но вчера той дойде и се наложи да говоря с него. Ако го бях видяла отдалеч, можеше да заключа вратата и да сложа табелка, че е затворено. Но той влезе толкова неочаквано, че не успях да реагирам.

— И? — подкани я маа Рамотсве.

— И аз му казах, че жена му му изневерява.

— А той какво каза?

— Разстрои се. Много се натъжи.

Маа Рамотсве се усмихна горчиво.

— И нищо чудно.

— Да, но след това аз му казах, че не бива да прави нищо, понеже жена му не го върши заради себе си, а за доброто на сина им. Казах му, че се е хванала с богат мъж само за да може синът им да получи добро образование. И това е много самоотвержено от нейна страна. Казах му, че е най-добре да остави нещата както са в момента.

Маа Рамотсве изглеждаше направо поразена.

— И той ти повярва? — попита тя недоверчиво.

— Да — отговори маа Макутси. — Той е наивен човек. Изглеждаше много доволен от това.

— Направо съм изумена — каза маа Рамотсве.

— Така всичко е наред — продължи маа Макутси. — Той остава щастлив. Жена му продължава да е щастлива. Момчето получава добро образование. А любовникът на жената и неговата съпруга също са щастливи. Това е добър резултат.

Маа Рамотсве не беше убедена. Това решение имаше един голям дефект от гледна точка на етиката, но да бъде той дефиниран точно и подробно, би изисквало много повече размисли и разговори. Щеше да поговори надълго и нашироко за това с маа Макутси, щом намереше повече време. Жалко, помисли си тя, че в „Списанието по криминология“ нямаше страница с въпроси за точно такива случаи. Така тя щеше да може да пише и да поиска съвет по тези деликатни въпроси. Може би въпреки това можеше да пише на редактора и да предложи да назначат завеждаща на рубриката „Писма на читатели“ — така списанието със сигурност щеше да стане много по-четивно.

Последваха няколко спокойни дни, през които не се появиха клиенти и те имаха възможност да се позанимаят с административните дела на агенцията. Маа Макутси смаза с машинно масло пишещата машина и ходи да купи нов чайник, в който да приготвя ройбос. Маа Рамотсве написа няколко писма до приятели и подготви счетоводните документи за наближаващия край на финансовата година. Не бе спечелила много пари, но не беше и на загуба, а освен това беше щастлива и доволна. А това беше неимоверно по-важно от солидните цифри в графа „приходи“. Тя си мислеше, че всъщност в годишните счетоводни отчети редом с разходите и приходите трябваше да се включи и графа „щастие“. А в нейния случай цифрата в тази графа щеше да бъде много голяма.