Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Господин Дж. Л. Б. Матекони усети, че нещо не е наред. Беше дошъл на вечеря, за да й разкаже за посещението си по-рано същата вечер при своята прислужничка, която беше в затвора, и веднага забеляза, че е разсеяна. Отначало не спомена нищо — имаше да й разказва за прислужничката, което може би щеше да отклони вниманието й от мислите, които я бяха обсебили.

— Уговорих се с един адвокат да се срещне с нея — каза той. — В града има един човек, който разбира от подобни дела. Уредих той да я посети в килията и да я защитава пред съда.

Маа Рамотсве сипа на господин Дж. Л. Б. Матекони солидна порция фасул.

— Тя даде ли някакво обяснение? Не й се пише хубаво. Глупава жена.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се намръщи.

— Когато отидох там, изпадна в истерия. Крещеше на пазачите. Много се смутих. А те ми казаха: „Ако обичате, обуздайте жена си и й кажете да си затваря голямата уста.“ Наложи се два пъти да им кажа, че не ми е жена.

— Но защо е крещяла? — попита маа Рамотсве. — Нима не й е ясно, че така няма да излезе на свобода?

— Според мен й е ясно — отвърна господин Дж. Л. Б. Матекони. — Но крещеше, понеже беше бясна. Викаше, че в затвора трябвало да е друг, не тя. Не знам защо, спомена твоето име.

Маа Рамотсве сипа фасул и на себе си.

— Моето име ли? Какво общо имам аз с това?

— Попитах я — продължи господин Дж. Л. Б. Матекони, — но тя само поклати глава и не каза нищо повече.

— А пистолета? Обясни ли за пистолета?

— Каза, че не бил неин. Бил на някакъв неин приятел, който щял да отиде да си го вземе. Каза, че не знаела какво има в пакета. Мислела, че е месо.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Няма да й повярват. Ако й повярват, значи няма да има кого да осъдят за притежание на незаконно оръжие.

— Точно това ми каза и адвокатът — продължи господин Дж. Л. Б. Матекони. — Каза, че било много трудно да се оправдае човек при такова обвинение. Обикновено съдиите не вярват на обвиняемия, че не е знаел, че това е оръжие. Решават, че лъже, и го пращат в затвора най-малко за една година. А ако има предишни присъди, както става обикновено, може и за много по-дълго.

Маа Рамотсве поднесе към устата си чашата с чай. Тя обичаше да пие чай по време на хранене и имаше специална чаша за тази цел. Смяташе да потърси подобна и за господин Дж. Л. Б. Матекони, но сигурно щеше да й е трудно, понеже идваше от Англия и беше много различна.

Господин Дж. Л. Б. Матекони гледаше отстрани маа Рамотсве. Тя явно мислеше за нещо. В брака, помисли си той, е важно да не криеш нищо от половинката си, и спокойно можеха да започнат да прилагат тази политика още сега. Вярно, той беше замълчал за двете осиновени деца — съвсем не маловажен въпрос, — но това вече беше в миналото и можеше да сложат началото на новата политика.

— Маа Рамотсве, виждаш ми се неспокойна тази вечер — осмели се да каже той. — Нещо, което ти казах, ли е причината?

Тя остави чашата си и погледна часовника си.

— Няма нищо общо с теб. Тази вечер трябва да отида при един човек да поговорим. Заради сина на маа Къртин. Тази среща ме безпокои.

След това тя му разказа за страховете си. Каза му, че не бе голяма вероятността един икономист от Ботсуанския университет да прибегне до насилие, но понеже това бе един наистина лош човек, тя чувстваше тревога.

— Има си специална дума за такива хора — обясни му тя. — Четох за тях. Казват им психопати. Той е човек без морал.

Господин Дж. Л. Б. Матекони я слушаше мълчаливо, свъсил тревожно вежди. А накрая, след като тя свърши, й каза:

— Не бива да ходиш. Не мога да позволя бъдещата ми жена да се излага на такава опасност.

Тя го погледна.

— Много съм щастлива да видя, че се тревожиш за мен. Но си имам професия — аз съм частен детектив. Ако ще се страхувам, значи трябва да си намеря друга работа.

Господин Дж. Л. Б. Матекони не изглеждаше особено доволен.

— Ти не познаваш този човек. Не можеш да отидеш в дома му ей така. А ако все пак настояваш, тогава и аз ще дойда. Не е нужно той да знае, че чакам отвън.

Маа Рамотсве се замисли. Тя не искаше господин Дж. Л. Б. Матекони да се терзае и, ако присъствието му пред къщата би намалило тревогата му, нямаше защо да не отиде с нея.

— Добре — каза тя, — ще ме чакаш отвън. Ще вземем моя микробус. Ти ще седиш в него, докато аз разговарям с онзи.

— А ако стане нещо, ще извикаш — каза той. — Аз ще те чуя.

Двамата довършиха вечерята вече много по-спокойни. Децата бяха вечеряли по-рано и Мотолели четеше нещо на братчето си в неговата стая. След като се нахраниха, господин Дж. Л. Б. Матекони занесе съдовете в кухнята, а маа Рамотсве отиде в стаята на момчето, където намери сестра му полузаспала, с книгата на коленете. Пусо беше още буден, но явно му се спеше; лежеше, скръстил едната ръка на гърдите си, а другата висеше край леглото. Тя я прибра до тялото му и той й се усмихна сънено.