Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Но тиквата вече беше готова и дойде време всички да седнат около масата, за пръв път като едно семейство.

Маа Рамотсве каза молитва.

— Благодарим за тази тиква и за месото. Има братя и сестри, които нямат хубава храна на трапезата си, и ние мислим за тях и им пожелаваме в бъдеще и те да имат тиква и месо. И благодарим на Бога, че доведе тези деца в живота ни, за да бъдем ние щастливи, а те да имат дом заедно с нас. Освен това мислим колко е щастлив днешният ден за покойната майка и покойния татко на тези деца, които гледат всичко това отгоре.

Господин Дж. Л. Б. Матекони нямаше какво да прибави към тази молитва, която според него беше съвършена във всяко отношение. Тя напълно изразяваше неговите собствени чувства и сърцето му беше тъй препълнено с тях, че той не можеше да продума. Затова замълча.

Утрото е най-подходящото време, в което да се заловиш с решаването на някакъв проблем. Главата е най-свежа в началните часове на работния ден, когато слънцето още е ниско и въздухът е рязък. Това е най-подходящият момент да си зададеш главните въпроси; време на яснота и трезвост, необременено от тежестта на деня.

— Прочетох твоя доклад — каза маа Рамотсве, когато маа Макутси дойде на работа. — Много е подробен и е чудесно написан. Браво.

Маа Макутси благодари за комплимента.

— Радвам се, че първият ми случай не беше труден. Поне не беше трудно да разбера това, което ме интересуваше. Но въпросите, които съм поставила накрая, са трудната част.

— Да — отвърна маа Рамотсве, като хвърли поглед към листата. — Въпросите за етиката.

— Не знам как да ги реша — каза маа Макутси. — Струва ми се, че един отговор е правилен, но след това виждам, че поражда други трудности. После обмислям друг отговор и стигам до други трудности.

Тя погледна с очакване маа Рамотсве, която се навъси.

— И за мен не е лесно — каза й тя. — Само защото съм малко по-възрастна от теб, не означава, че имам отговор за всяка срещната дилема. Всъщност с възрастта ти виждаш нещата от повече страни. Те стават по-ясно очертани. — Тя направи пауза, а след това добави: — Забележи това: аз нямам и четирийсет. Изобщо не съм толкова възрастна.

— Не сте — потвърди маа Макутси. — Тази възраст е най-подходящата. Но проблемът, който имаме, е много обезпокоителен. Ако кажем на Бадуле за онзи мъж и той сложи край на цялата работа, тогава никой няма да плаща училищните такси на момчето. Ще се сложи край на тази чудесна възможност, която му се дава. Това решение няма да е най-доброто за момчето.

Маа Рамотсве кимна и каза:

— Разбирам това. От друга страна, не можем да излъжем господин Бадуле. Не е етично детективът да лъже своя клиент. Не се прави така.

— Това ми е ясно — каза маа Макутси. — Но сигурно има моменти, когато лъжата е нещо добро. Какво да направиш, ако в къщата ти дойде убиец и те пита къде е даден човек? Нима, ако знаеш къде е този човек, ще бъде лошо да кажеш: „Нищо не знам. Нямам представа къде е“? А това е лъжа, нали?

— Да. Но на убиеца не си длъжна да кажеш истината. Затова можеш да го излъжеш. Ала си длъжна да кажеш истината на своя клиент, на съпруга си или на полицията. Това е съвсем различно.

— Защо? Щом е лошо да се лъже, това важи за всички случаи. Ако на хората бе позволено да лъжат, когато сметнат, че така е правилно, тогава не бихме могли никога да разберем кога лъжат нарочно. — Маа Макутси спря и се замисли за няколко секунди. — Представата на един за това, какво е правилно, може да е съвсем различна от представата на друг. Ако всеки може да измисля свое правило…

Тя сви рамене и не довърши мисълта си до какво би довело това.

— Да — каза маа Рамотсве. — Права си. Тъкмо това е проблемът на света в днешно време. Всички си мислят, че могат сами да решават кое е добро и кое е лошо. Всички си мислят, че могат да забравят стария морал на Ботсуана. Но не могат.

— Но реалният проблем в случая — каза маа Макутси — е дали да му кажем всичко. Какво ще стане, ако му кажем: „Бяхте прав, жена ви ви изневерява“, без да му даваме подробности? Нали ще сме изпълнили дълга си? Не лъжем, нали? Просто не му казваме цялата истина.

Маа Рамотсве гледаше съсредоточено маа Макутси. Тя открай време ценеше размислите на секретарката си, но не бе очаквала, че ще превърне в такава нерешима главоблъсканица, свързана с етиката, един малък проблем — от тези, с които детективите се сблъскваха всеки ден. Тази работа беше мръсна. Помагаш на хората да решат проблемите си; не си длъжен да им сервираш всеобхватно решение. Какво правеха с информацията, си беше тяхна работа. Това беше техния живот и те трябваше да решават.