Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Вътре зад едно бюро седеше съсухрена жена, която се мъчеше да отвинти капачката на химикалката си.

— Търся господин Ранта — каза маа Рамотсве. — Доколкото знам, работи тук.

Жената имаше отегчен вид.

— Доктор Ранта. Той не е някакъв обикновен господин Ранта. Той е доктор Ранта.

— Съжалявам — каза маа Рамотсве. — Не исках да го обидя. Бихте ли ми казали къде да го намеря?

— Търсят го тук, търсят го там — отговори жената. — Сега е тук, а после го няма никъде. Такъв е доктор Ранта.

— А дали ще е тук сега? После не ме интересува.

Жената вдигна вежда.

— Проверете в кабинета му. Той има кабинет. Но повечето си време прекарва в спалнята.

— Така ли? — рече маа Рамотсве. — Значи си пада по жените този доктор Ранта?

— Може и така да се каже — отговори жената. — Някой ден университетският съвет ще го хване и ще го накаже. Но дотогава никой не смее да го пипне.

Маа Рамотсве бе заинтригувана. Много често се случваше някой друг да ти свърши работата, както правеше в момента тази жена.

— Защо не могат да го пипнат? — попита маа Рамотсве. — Момичетата са прекалено уплашени, за да говорят. А пък колегите му също имат кирливи ризи. Знаете как е на такива места.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Аз не съм бакалавър на изкуствата. Не знам.

— Тогава ще ви кажа. Тук има много хора като доктор Ранта. Сама ще се убедите. Аз мога да говоря за това, защото утре напускам. Отивам на по-хубава работа.

След като бе инструктирана как да намери кабинета на доктор Ранта, маа Рамотсве се сбогува с услужливата служителка. От страна на университета не беше много умно да слагат тази жена в служба „Информация“. Ако на всяко запитване за преподавател тя отговаряше с клюка, възможно бе посетителят да добие грешно впечатление. Но може би тя говореше така само защото напускаше на следващия ден — в такъв случай имаше една възможност.

— Само още нещо, маа — каза тя, вече от вратата. — Може би е трудно човек да се справи с доктор Ранта, защото той не е направил нищо нередно. Дори да не е хубаво да се забърква със студентки, това може да не дава основание да го уволнят, особено в днешно време. Така че вероятно няма какво да се направи.

Тя веднага разбра, че думите й ще подействат, подозрението й, че самата служителка е била жертва на доктор Ранта, се оказа вярно.

— Напротив, той извърши нещо нередно — отговори служителката, като внезапно се оживи. — Показал е изпитни материали на една студентка, за да се съгласи тя да бъде с него. Точно така! Само аз знам. Студентката е дъщеря на братовчедка ми. Тя казала на майка си, без да подава официална жалба. Но майка й ми каза.

— Обаче нямате доказателства, нали? — каза спокойно маа Рамотсве. — Там е бедата, така ли?

— Да — отговори служителката. — Няма доказателства. Той ще излъже и ще се измъкне.

— Ами това момиче, Маргарет, тя какво направила?

— Маргарет ли? Каква Маргарет?

— Дъщерята на вашата братовчедка — каза маа Рамотсве.

— Тя не се казва Маргарет. Казва се Ейнджъл. Нищо не направи и той се отърва. Мъжете се отървават, не е ли така? Винаги.

Маа Рамотсве усети желание да каже: Не, невинаги , но бързаше и затова се сбогува повторно и се отправи към факултета по икономика.

Вратата беше отворена. Преди да почука, маа Рамотсве разгледа табелката:

Ако ме няма, оставете съобщение при секретарката на факултета. Студентите, които искат да получат писмените си работи, да се обърнат към своя преподавател или да отидат в канцеларията на факултета.

Тя се ослуша за гласове, идващи от стаята, но чу само потракването на клавиатура. Д-р Ранта беше в кабинета си.

Той рязко вдигна глава, когато тя почука и отвори докрай вратата.

— Да, маа, какво обичате?

Маа Рамотсве премина от английски на сетсуана.

— Бих искала да говоря с вас, раа. Дали имате малко време?

Той хвърли поглед към часовника си.

— Да, имам — отвърна почти любезно. — Но не е много. Вие моя студентка ли сте?

Маа Рамотсве махна с ръка, изразявайки своята незначителност, докато сядаше на посочения от него стол.

— Не — отвърна тя, — аз не съм толкова учена. Взех си изпитите за сертификата на Кеймбридж, но нищо повече. Трябваше да работя в автобусната компания на мъжа на братовчедка ми. Не можех да продължа образованието си.

— Никога не е твърде късно, маа — каза той. — Можете да учите. Тук имаме няколко доста възрастни студенти. Разбира се, не искам да кажа, че вие сте възрастна, казвам само, че всеки може да учи.