Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

— Това е съдебна зала — каза й тя. — Трябва да разберете, че не можете да крещите на полицейските служители, както и на когото и да било другиго. А освен това имате късмет, че прокурорът не ви обвини в лъжесвидетелстване заради лъжите, които днес казахте тук.

Флорънс млъкна и я освободиха. Но това само засили чувството й, че е била извършена несправедливост.

Република Ботсуана направи голяма грешка, като прати нейния брат в затвора. Имаше много по-лоши хора от него, а тях никой не ги закачаше. Защо? Къде беше правосъдието, ако хора като… Списъкът беше дълъг и по странна случайност тя познаваше трима от мъжете в него, като двама от тях — интимно.

Именно към един от тях, господин Филемон Леанние, смяташе да се обърне сега. Той й дължеше услуга. Веднъж тя каза на полицаите, че той е бил с нея по време, когато всъщност не беше, при това, след като съдийката я предупреди, че може да я съдят за лъжесвидетелстване. Тя се запозна с Филемон Леанние до една сергия на Африканския пазар. Той й каза, че му омръзнали момичетата от баровете и искал да се запознае с честно момиче, което нямало да му взема пари и да го кара да й купува нещо за пиене.

— Някоя като теб — каза й с чаровна усмивка.

Тя бе поласкана и познанството им бързо премина в нещо повече. Можеше да минат и месеци, без да го види, но от време на време той се появяваше и й носеше подаръци — сребърен будилник, чанта с портмоне в нея, бутилка бренди. Живееше с една жена, от която имаше три деца.

— Тя непрекъснато ми вика — оплакваше се той. — Ако питаш нея, нищо не правя като хората. Всеки месец й давам пари, но тя все повтаря, че децата били гладни и се чудела с какво да им купува храна. Все не е доволна.

Флорънс му съчувстваше.

— Напусни я и се ожени за мен — каза му тя. — Аз не съм от жените, които викат на мъжете. От мен би излязла добра съпруга за човек като теб.

Тя отправи предложението си напълно сериозно, но той го прие като шега и я плесна шеговито.

— И ти ще си същата. Щом се омъжат, жените започват да се оплакват. Това всички го знаят. Питай кой да е женен мъж.

Затова връзката им си остана непостоянна, но след нейния опасен и доста страшен разговор с полицията, по време на който цели три часа разнищваха алибито му, тя реши, че той й е длъжен и някой ден щеше да поиска от него да й се отплати.

— Филемон — каза му тя в един горещ следобед, легнала до него в леглото на господин Дж. Л. Б. Матекони, — намери ми пистолет.

Той се засмя, но когато се обърна и видя изражението й, веднага стана сериозен.

— Какво смяташ да направиш? Да застреляш господин Дж. Л. Б. Матекони ли? Следващия път, когато дойде в кухнята и се оплаче от храната, ще го гръмнеш, така ли?

— Не, не смятам да убивам никого. Пистолетът ми трябва, за да го подхвърля в една къща. После ще кажа на полицаите, че е там, те ще отидат и ще го намерят.

— Значи няма да си го получа обратно?

— Не. Полицаите ще го приберат. Но ще приберат и човека, в чийто дом са го намерили. Какво става, ако намерят у теб незаконен пистолет?

Филемон запали цигара и издуха дима към тавана в спалнята на господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Никак не обичат незаконното оръжие. Ако те хванат с незаконен пистолет, отиваш право в затвора. Няма мърдане. Не искат у нас да заприлича на Йоханесбург.

Флорънс се усмихна.

— Радвам се, че се толкова строги за пистолетите. Точно това искам.

Филемон измъкна парче тютюн, заседнало между предните му зъби.

— А как ще платя за този пистолет? Струва петстотин пули. Най-малко. Някой трябва да го донесе от Йоханесбург. Тук не се намира толкова лесно.

— Аз нямам петстотин пули — каза тя. — Защо не откраднеш един? Ти имаш връзки. Накарай някое от твоите момчета да го направи. — Тя замълча за миг и след това продължи. — Спомни си, че ти помогнах. Никак не ми беше лесно.

Той я погледна внимателно.

— Сериозно ли искаш това?

— Да — отговори тя. — Наистина е важно за мен.

Той угаси цигарата си и седна на ръба на леглото, като провеси краката си.

— Добре, ще ти намеря пистолет. Но помни, че ако нещо се обърка, не си го взела от мен.

— Ще кажа, че съм го намерила — отговори Флорънс. — Че е бил в храстите до затвора. Така ще го свържат със затворниците.

— Звучи разумно — каза Филемон. — Кога го искаш?

— Колкото може по-скоро.

— Мога да ти го донеса довечера — рече той. — По една случайност имам излишен. Ще ти го дам.

Тя се надигна и нежно погали тила му.

— Ти си много мил. Знаеш, че можеш да идваш да ме виждаш, когато поискаш. По всяко време. Винаги се радвам да те видя и да ти доставя щастие.