Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Повечето превозни средства по пътя бяха автобуси и микробуси, които возеха хора към града. Но имаше и няколко, пътуващи в обратна посока — работници от града, които отиваха по родните си места за почивните дни, мъже, които се прибираха при жените и децата си, жени, работещи в Габороне като прислужнички, които щяха да прекарат безценните почивни дни със своите родители, баби и дядовци. Маа Рамотсве намали скоростта — една жена стоеше край пътя и махаше за автостоп. Беше на нейната възраст, облечена елегантно с черна пола и плетена червена блуза. Маа Рамотсве се поколеба за миг, но реши да спре. Не можеше да я остави да виси тук — сигурно някъде я чакаше семейството й, децата й, които се надяваха някоя кола да спре и да я докара вкъщи.

Тя спря и извика през прозореца:

— Накъде сте тръгнали, маа?

— Все натам — отговори жената, като посочи протежението на пътя. — Към едно село близо до Молепололе, казва се Силокволела.

Маа Рамотсве се усмихна:

— И аз отивам там. Ще ви закарам до края.

Жената възкликна радостно и каза:

— Много сте мила, извадих късмет.

Тя вдигна найлоновия плик, в който носеше вещите си, и отвори вратата на микробуса. След като тя се настани и сложи плика в краката си, маа Рамотсве отново потегли. По стар навик маа Рамотсве хвърли бърз преценяващ поглед на новата си спътница. Беше много добре облечена — блузата й беше нова и от истинска вълна, а не от евтина синтетика като блузите на повечето жени в днешно време; полата й обаче беше евтина, а обувките — леко износени. Тази жена работи в магазин, помисли си тя. Завършила е стандартното шестокласно образование, а може би дори още един-два класа. Няма съпруг, а децата й живеят с баба си в Силокволела. Маа Рамотсве бе видяла Библията най-отгоре в плика и това й даде още информация. Тази жена беше член на някаква църква и може би ходеше на неделно училище. Същата вечер смяташе да чете Библията на децата си.

— Децата ви ли са там, маа? — попита любезно маа Рамотсве.

— Да — отвърна жената, — живеят с баба си. Аз работя в един магазин в Габороне, мебелен магазин „Новият курс“. Може би го знаете.

Маа Рамотсве кимна — и като потвърждение, и като израз на доволството си, че се е оказала права.

— Нямам съпруг — продължи жената. — Той замина за Франсистаун и умря от оригване.

— От оригване ли? — учуди се маа Рамотсве. — Как може човек да умре от оригване?

— Точно така. Оригвал се много лошо и го завели в болницата. Направили му операция и намерили вътре в него нещо много лошо. От това нещо се оригвал. После той умрял.

След кратко мълчание маа Рамотсве рече:

— Много съжалявам.

— Благодаря. Беше голяма мъка, защото той беше добър човек и добър баща на децата ми. Но майка ми имаше още сили и каза, че ще гледа децата. Аз успях да си намеря работа в Габороне, защото имам сертификат за втори завършен клас след основното. Постъпих в мебелния магазин и те останаха много доволни от работата ми. Вече съм една от главните продавачки и дори ме записаха на курс за продавачи в Мафикенг.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Справили сте се чудесно. На жените не им е лесно. Мъжете очакват ние да вършим всичко, а те да заемат най-добрите служби. Не е лесно една жена да постигне успех.

— Но си личи, че вие сте постигнали успех — каза жената. — Вижда се, че сте делова жена. Личи си, че печелите добре.

Маа Рамотсве помисли за миг. Тя се гордееше със способността си да преценява хората, но се запита дали пък това не бе способност, която притежаваха всички жени, част от дарбата на интуицията.

— Познайте с какво се занимавам — каза тя. — Е, каква е работа ми?

Жената се обърна към нея и я огледа от главата до петите.

— Според мен вие сте детективка — каза накрая. — Разследвате делата на другите хора.

За миг белият микробус кривна от пътя. Маа Рамотсве беше поразена. Сигурно интуицията на тази жена е по-голяма и от моята, помисли си тя.

— Как познахте? Какво направих, че да разберете?

Другата отмести очи.

— Съвсем просто беше. Виждала съм ви да седите пред вашата детективска агенция и да пиете чай със секретарката. Жената с големите очила. Понякога двете седите там на сянка, когато минавам на отсрещната страна на пътя. Така Разбрах.

Те продължиха да пътуват, увлечени в приятен разговор за ежедневието си. Жената, която се казваше маа Тсбаго, разказа на маа Рамотсве за работата си в мебелния магазин. Управителят бил добър човек, който не претоварвал служителите си и винаги бил честен с клиентите. Веднъж една друга фирма й предложила работа с по-висока заплата, но тя отказала. Управителят разбрал и възнаградил лоялността й, като я повишил.