Аарон Флетчър - Майка Австралия

Тя изяде купичка супа, пийна малко чай и изпи една лъжица от някакъв горчив сироп, донесен от старицата, след което се върна в спалнята. Този път леглото й се стори топло и удобно и тя с удоволствие се настани в него, държейки бебето в сгъвката на ръката си. Старата жена прошепна нещо на Шийла, после напусна стаята. Шийла седна с кръстосани крака на един стол.

— Шийла, толкова съм благодарна, че си тук. Знам обаче колко много означава за теб работата ти и не бих искала да те откъсвам от нея — каза Елизабет.

— Овцете вече са изведени от ниските места на по-високо, а и какво повече да направя, щом всички канавки и ровове преливат от вода — с кораб да се разхождаш, мама му стара. Е, всяко зло за добро, сега поне вода ще има.

— Сигурна ли си в това, което казваш? Аз мога и сама да се оправя…

— Сигурна съм.

— Но ти никак не си спала.

— Ами, спах.

— Искам да кажа, не си спала както трябва.

— Мога да си спя и да се наспя колкото ми трябва и седнала на стол, и легнала на земята, и яздейки на кон, даже изправена на тъпата си глава, ако трябва.

Елизабет кимна, хвърли поглед надолу към бебето, което със слаб писък се бе размърдало, извади едната си гърда от нощницата и сложи зърното й в устата му.

— Много съм ти благодарна, Шийла.

— Виж какво, ни най-малко не съжалявам, че ти помагам. Ще стоя тук, докато имаш нужда от мен, малка англичанке.

Бебето явно нещо слабееше; сучеше, но задържаше млякото в стомахчето си, от чревцата му не излизаше нищо. Беше като болните или ранени овце, които в унес инстинктивно се мъчеха да оживеят. Като тях малкото телце се бе вкопчило в живота с остатъка от силите си. Тя все пак успя да го нахрани, след което го положи на леглото. То се успокои и бавно задиша, издавайки хриптящи звуци от гърлото си. Лекото усилие от разходката до кухнята и обратно я беше уморило, барабаненето на дъжда по покрива й действаше като приспивателно и тя заспа. После се събуди, нахрани бебето и изпадна в нова дрямка. Някакво движение в стаята я събуди. Беше се свечерило и Шийла донесе лампа. Помогна на Елизабет да стане от леглото и двете отидоха в кухнята. Беси, която се въртеше около печката със зачервено от топлината лице, ги посрещна усмихната, но очите й помрачняха, когато погледът й спря върху завитото в одеялото нещо и тя не пожела да го види. Все се въртеше около Елизабет; сложи я да седне, донесе й купичка супа от тенджерата на печката, не спря да говори. Елизабет изяде супата си, изпи чая и се върна в спалнята, придружена от Шийла. Отново полегна, придърпа бебето към себе си и сложи зърното на гърдата си в устата му, докато Шийла удобно се настаняваше на стола си.

Съзнанието й рязко се възвърна. Миг преди това беше дълбоко заспала, а сега бе напълно събудена. Очите й огледаха стаята, търсейки онова, което я бе извадило от съня й. Шийла бе дълбоко заспала, отпусната на стола с изпънати напред крака и скръстени ръце, главата й бе клюмнала леко встрани. Дъждът продължаваше да се сипе върху покрива. От нощното шкафче лампата пръскаше мека жълтеникава светлина, но прозорците бяха черни. Като че ли всичко бе както преди, но нещо се бе случило. Тя се отпусна на възглавницата озадачена, сви леко рамене в недоумение и се обърна към бебето. Слабото хриптене бе спряло. Вкопчена в завитото одеяло, тя изрева неистово.

Шийла скочи на крака, надвеси се над леглото и натисна Елизабет по гръб. Погледна към одеялото, мигайки учестено, за да прогони дрямката, след това здраво притисна раменете на Елизабет и силно извика на Беси да идва. Със заспало лице Беси връхлетя от кухнята в стаята, завъртя се и излезе. Шийла говореше нещо тихо и нежно, опитваше се да я успокои, но Елизабет продължаваше да крещи, протягайки ръце към одеялото. Беси се втурна с чайник в ръка. Шийла се наведе, сложи лактите си на раменете на Елизабет, хвана лицето й със силните си пръсти, разтвори устата й, притисна ноздрите й и ревна нещо на Беси, която се надвеси от другата страна на леглото и изпразни чайника в устата на Елизабет. Беше пак някаква горчива течност. Елизабет се опита да я изплюе, но Шийла здраво я прихвана за главата и не й позволи да поеме въздух през ноздрите. Изгълта колкото една цяла чаша, догади й се от неприятния вкус и задиша тежко през уста. Шийла пусна главата й и отново я хвана за раменете. Слизайки надолу през тялото й, течността я стопли, като в същото време предизвика спазъм на повдигане в стомаха й. Тя понечи да закрещи отново, но устата и езика й престанаха да я слушат. Очите й се замъглиха, някаква огромна умора я повали на леглото и тя потъна в тъмнина.