Аарон Флетчър - Майка Австралия

Силно пулсиращо в слепоочията главоболие я събуди. Контактът й със заобикалящата я среда бе крехък и лесно се губеше и тя с мъка успяваше да вникне в това, което виждаше или чуваше. Беси спеше на стола до леглото, навън бе ден. Дъждът се лееше като из ведро. Но нещо жизненоважно липсваше. Тя се намръщи, замисли се, след това трескаво се огледа за бебето. Нямаше го. С усилие надигна глава, махна завивките и седна на леглото. До вратата стоеше малък, току-що направен дървен сандък; дървото беше навлажнено от дъжда. Тя слезе от леглото и отиде до него. На някои места имаше прилепнали от дъжда стърготини, до стената беше изправен тежък чук. Капакът не беше затворен и тя го повдигна. Загънатото одеяло беше вътре. Тя го извади от сандъка и леко го разпови. Кожата на личицето бе потъмняла, лилавата половина бе станала черна, малките уста бяха неподвижно отворени.

Цялото й същество се възпротиви, обзе я непреодолимо желание да побегне, да се скрие от безвъзвратността в сандъка. Тя се доближи до леглото и погледна тихо похъркващата Беси. Сложи повитото одеяло на края на леглото, обу обувките си, вдигна отново лекия товар и тихо излезе от стаята. Като наближаваше външната врата, до ушите й достигна караницата между Шийла и Къмингс, които така силно спореха на верандата, че гласовете им надвиваха гърмящия по покрива дъжд. Елизабет тихо прекоси гостната, влезе в кухнята, стигна до задната врата, отвори я, излезе навън и я затвори след себе си.

От внезапно облелият я дъжд й се зави свят и тя се олюля. Спря се на място, изчака, докато се овладее, после бавно и внимателно тръгна напред. Тънката нощница изобщо не беше преграда за силния дъжд. Косата й прилепна по главата и от нея водата на струйки потече по лицето й, пречейки й да вижда и да диша. Студът започна да я пронизва и след малко тя вече трепереше. Земята бе изчезнала под сантиметри дебел калноводен слой, изпод който избиваха безброй въздушни мехури, чийто живот свършваше мигом, щом някоя по-едра капка ги удареше. Сивата дъждовна пелена я обгръщаше отвсякъде, срастваше се с калната вода над земята. Едвам ориентирайки се в заслепяващия я дъжд, тя пое зигзагообразно по пътеката, водеща към реката.

Стремеше се да стигне до едно неизползвано място покрай реката зад аборигенското селище, покрито с храсталаци и трева, където смяташе да се скрие. Опасяваше се пътьом да не я забележат от някоя къща. Ниският клон на едно пиперово дърво, натежало от просмуканите с вода листа и от силата на дъжда, се изпречи изведнъж пред нея в дъждовната пелена и я удари по лицето. Тя залитна встрани и едвам не се блъсна в огромно мъртво каучуково дърво, чийто ствол се губеше в дъжда и слабата светлина. Познаваше всеки храст, всяко дърво, но сега бе изгубила всякакви ориентири, като че ли всичко наоколо бе сменило местата си. Водата се изкачи над глезените й, на места стигаше почти до коленете й, калта сякаш се мъчеше при всяка крачка да смъкне обувките й.

Тя все пак продължи да се мъкне напред, а нощницата й лепкаво се увиваше около краката й, спъвайки я. По едно време, извисявайки се над шума на дъжда, до нея достигна заглушен буботещ звук, чийто вибрации тя усети навсякъде около нея и по които разбра, че реката бе излязла от коритото си и прииждаше. Свърна надясно, опитвайки се да се отдалечи от брега, но нямаше как да се ориентира — около нея се виждаше само вода, чиято повърхност като че ли вреше под ударите на дъждовните капки. Внезапно водата се изкачи над коленете й и тя усети теглещата сила на някакво течение. Направи още една крачка вдясно и изведнъж течението рязко я събори; тя изгуби почвата под себе си и писъкът й потъна сред рева на дъжда и буботенето на придошлата река.

Водата влезе в устата и носа й, течението я завъртя и я понесе. В паниката си тя стискаше завитото одеяло с една ръка, немощно махайки с другата. Успя да подаде глава над водата, но едвам поела дъх, устата и носът й отново се напълниха и течението пак я преобърна. Последва силен удар и тя се запъна в куп храсти, в които течението я бе занесло. С невероятни усилия подаде глава над водата, пое дълбоко въздух, залови се за близките клонки и задърпа в усилие да се измъкне от водата. След това забеляза наблизо някаква голяма буца, довлече се до нея и я обгърна с ръка. Оказа се, че е труп на удавена овца. Овцата започна да се плъзга, но един от крайниците й се оказа здраво вплетен в храстите и това й помогна да се измъкне малко по-високо, кашляйки и повръщайки погълнатата вода.