Аарон Флетчър - Майка Австралия

Събуди я Шийла, която я свали от коня. Отново почна да трепери под ударите на дъжда и от студа. Бяха стигнали до реката и боботенето на прииждащата вода изпълваше цялото околно пространство. Шийла обви Елизабет през кръста с ръка, хвана се с другата за седлото, подвикна на коня и я повлече със себе си. Нагазиха в дълбока вода и течението ги понесе. Шийла нито за миг не изпусна седлото или пък Елизабет. Изплашеният кон цвилеше, мяташе главата си над водата и неистово риташе с крака, плувайки към отсрещния бряг, чийто неясни петнисти очертания бързо отминаваха пред тях. Тъмните очертания на дърветата изведнъж изчезнаха и те навлязоха в широка водна повърхност, от която на групи се подаваха храсталаци и млади дървета. Стъпвайки на твърда земя, Шийла се препъна и залитна, едвам се удържа да не падне, но без да иска ръката й до болка притисна Елизабет през кръста. Нагазиха в плиткото; Шийла спря коня и вдигна Елизабет на седлото.

Звукът на Шийлиния глас отново я разбуди. Той вибрираше в прилепналото о гърдите й ухо:

— … иди до южния разклон и докарай обратно закараните там овце. Ти иди на север и върни стадото. А ти отиваш право в аборигенското село и им кажи веднага да си приберат съгледвачите, след което продължаваш до западния ръб на Вилканиа и проверяваш докъде е стигнала там водата.

Тримата ездачи и конете им изглеждаха като смътни разкривени сенки в сипещия се дъжд, с ниско нахлупени шапки и високо вдигнати яки на мушамите.

— Абе, какво я прихвана, по дяволите?

— Гледай си стадото, дръвник, такъв, и не се занимавай с нищо друго. И тримата вземете отпочинали коне, ако намерите такива, а ти Джон, внимавай по южния разклон, иначе, преди да се усетиш току-виж си се озовал по средата на реката и си отишъл мърцина.

Тримата ездачи обърнаха конете си и изчезнаха зад дъждовната завеса. Конят продължи бавно да върви във водата. Шийла притегна мушамата около Елизабет, която се сгуши в гърдите й и отново заспа. Стори й се, че само секунди бяха изминали, когато наново обляна от студения дъжд и разтърсена от движенията на Шийла, с които приятелката й я сваляше от коня, тя се събуди. Стигнали бяха пред нейната къща. Шийла се клатушкаше от умора, а Елизабет напрягаше всички сили да не се строполи. Придържана и теглена от приятелката си, тя се изкачи по стъпалата и дъждът спря да я бие, когато минаха под навеса на верандата. Стори й се странно, че вече чуваше само звука на дъжда около себе си, без студената вода да я облива. Старицата, която стоеше на прага на външната врата, се отмести и направи път на Шийла и Елизабет. Влязоха в кухнята, която приветливо я посрещна, затоплена от огъня в печката. Шийла сложи Елизабет да седне.

— Ще пиеш ли сега този буламач, дето ти го давам или ще трябва да ти го излея насила в гърлото, а, малка поми?

Старицата държеше чайник. Шийла се наведе над Елизабет, погледна я право в очите и протегна ръка към майка си. Умората бе удължила лицето й, но очите й гледаха с топлота. Държейки повитото одеяло с една ръка, Елизабет пое чашата със сиропа в другата и на един дъх го изпи. Силно горчивият вкус я разтърси, почна да й се гади и за малко не повърна. Шийла взе чашата. Елизабет притегли повитото одеяло към себе си и погледна надолу към разкъсаната си нощница. Температурата в кухнята като че ли се покачваше, главата й се замая и ръцете й започнаха да се отпускат. Като през мъгла усети, че старицата взема повитото одеяло и че Шийла я вдига от стола.

Настана тишина, като че ли нещо голямо бе спряло да се движи. Отвори очи, огледа се и разбра. Ураганният дъжд си бе отишъл и сега само тихо валеше. Чуха се и звукове; птичките по дърветата и насекомите се обадиха, от верандата се разнесоха гласове. Тя се обърна настрана и пак се отпусна в леглото, премигвайки от болката, която цепеше главата й и пулсираше в слепоочията й. Задъха се, всички мускули я боляха, раните по краката и ръцете я сърбяха. Гласовете се усилиха и тя се напрегна да слуша. Шийла и Къмингс спореха за нещо.

— … ще се отърва от тая проклетница, казвам ти го направо. Не стига, че ми пропиля нахалост толкова дажби и пари, ето че сега и напълно откачи. Няма да се оставя да…

— Добре де, това си е твоя работа и не ме засяга. Но съм загрижена за овцете в Булу Юг. Франклин е там сам, и дори ние двамата с теб няма да можем напълно да му помогнем да изведе оттам овцете, преди да са се удавили.

— Булу Юг ли? По дяволите, какви ги разправяш? Та на петдесет мили околовръст няма по-висока местност…