Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Тук ли сте? — прошепна старецът с дълбок глас. Устните му лежаха отпуснато върху беззъбите венци, невиждащите очи гледаха някъде надалеч зад нея.

— Да, тук съм, господин Гарити.

— Вашият мъж е мъртъв. Един глиган го уби.

Елизабет сложи ръка на дръжката на вратата, за да не падне. Още като се зададоха, някакво ужасно подозрение се прокрадна в нея, защото какво друго би могло да ги доведе всичките така вкупом при нея? Шокът напълно я демобилизира. За нея това бе цяло нещастие. Къмингс беше жесток човек, отнасяше се безмилостно с нея, бе лош съпруг, често я унижаваше. Но той също така я издържаше. Тя погледна към сградите. Слънцето изсушаваше влажната земя и тънки стълбове пара се виеха около тях. Тук тя бе познала и тъгата, и радостта, но най-вече тук тя бе намерила дом. Сега бе на път да изгуби всичко.

Старецът отново проговори.

— Ще останете тук както сте си. И се считайте като член на семейството. Ще си поговорим след време, а сега почивайте.

Тя не можа веднага да проумее думите му. А и не беше лесно да пази поведение, подобаващо на съпруга, на която току-що са й съобщили, че мъжът й е мъртъв. Прочисти гърлото си, кимна и тихо каза:

— Благодаря ви, господин Гарити.

В отговор той също кимна и полека се заобръща. Старицата застана пред него, взе ръката му, сложи я на рамото си и бавно го поведе към стъпалата, потропвайки по пода с тоягата. Колин погледна Елизабет, като че ли искаше да й каже нещо, след това хвърли поглед към Шийла, обърна се и последва майка си и баща си. Изправена със скръстени ръце, Шийла гледаше след тях, докато поемат нагоре по пътеката към пътя, след това бавно се приближи към Елизабет.

— Бях там, когато това се случи, Елизабет, но не можах да стрелям навреме в глигана. И двете цеви на мускета му направиха засечка, което ще рече, че не можеше да направи нищо срещу разбеснелия се глиган. Високите места стават опасни при наводнение, защото глиганите, както всичко друго, се струпват там.

Тонът й бе безизразен, фактически в него липсваше всякакъв намек на симпатия или съжаление, защото знаеше, че вестта ще дойде повече като облекчение, вместо да причини скръб. Елизабет кимна и погледна встрани. Тя само откъслечно бе доловила нещо от разговора на Шийла с Къмингс, но ясно си спомняше тона, с който тя го уговаряше да тръгне с нея. Не беше невъзможно Шийла да е била решила, че той трябва да умре и да се беше погрижила за това. Не беше извън нейните възможности да направи нещо с мускета му и да го подмами близо до глигана, защото интелигентността на Шийла и нейната хитрост бяха на съвсем друго ниво от тези на Къмингс. Да, тя беше способна на такова нещо. Елизабет не започна да осъжда едно такова деяние, както може би щеше да направи това в миналото. Разстоянието между Сидней и Уайамба беше огромно, но то не се измерваше само в мили. Правилата тук бяха други.

Не можеше обаче директно да подходи към въпроса. Ако поставиш някого в положение, при което той вероятно ще трябва да лъже, то ти ставаш по-виновен, отколкото лъжещия. Но можеше да се опита да научи нещо по заобиколен начин. Елизабет излезе на верандата и взе ръцете на Шийла в своите.

— Благодарна съм, че поне ти не си била ранена, Шийла. Не знам какво щях да правя, ако нещо се беше случило с теб.

Шийла я погледна и нежно се усмихна, стискайки ръцете на Елизабет.

— И аз съм доволна като виждам, че си по-добре.

— Нямаше да съм по-добре, ако не беше ти. Къде е онова нещо сега?

— Кое, онова?

— Ами онова, което е останало от него.

— О, това ли имаш предвид? Ами, той, глиганът, изтърбуши и коня му и аз не можах сама да се оправя с тялото. Пратих двама души да го докарат, те ще бъдат тук привечер. Готвачът и тайфата му правят ковчега, пратих един друг да отиде до Минайнди да доведе пристава и свещеника. Вероятно утре ще пристигнат, тъй че можем да го държим тук през нощта и утре да го погребем, става ли?

— Напълно. Ясно ми е, че благодарение на теб баща ти ми разреши да остана, за което съм ти много благодарна, Шийла.

Шийла насмешливо тръсна глава, стисна ръцете на Елизабет и ги пусна, обърна се настрани, вдигна шапката си и прибра косата си под нея.

— Недей да мислиш, че стадата на баща ми се броят по овцете, които виждаш.

— Това пък какво значи?

Шийла се обърна, изгледа я със замислена усмивка на уста, погледна пак встрани и сви рамене.

— Не му е времето да говорим за това, но няма нищо лошо да споделя с теб нещо, върху което можем да си поговорим. Колин, татко и мама са огледали фермите наоколо да търсят жена за Колин, но никъде не са намерили някоя, която да ги задоволи. Но те са доволни от теб, имай предвид това!