Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Е да, но по река Бурунди вече кораби ще заплуват, нивото й непрекъснато се покачва, а ние стоим тук и си чешем езиците. Давай да яхваме конете и да откараме тия проклети овце оттам към…

— Ама единствено аз ли съм останал в тази ферма, бе, дявол да го вземе? Аз все пак съм главният скотовъд, тъй де, не мога да играя по гайдата на сульо и пульо. Освен това трябва да ти кажа, че току-що се връщам от кошарите на Пенонг.

— Да, така е, но Колин потегли оттук преди два часа с всички работници, които можа да намери, та даже взе и оня проклетник готвача. Овците във Виджи Юг ще заплуват преди залез-слънце, ако не ги откарат на друго място. Ето защо той не можа да ми отдели нито един човек. Но добре че ти дойде, нужна ми е и твоята помощ, господи боже. Така че, идвай с мен да помагаш.

Гласът на Шийла звучеше неестествено примирително за нея, почти го избиваше на приятелство. Къмингс сърдито ръмжеше, съгласи се най-после да тръгне. Външната врата се затвори, ботушите им изтрополиха по верандата и стъпалата, и гласовете им заглъхнаха. През прозореца вече проникваше по-ярка светлина, птичките се оживиха, като че ли светът се събуждаше след дълъг сън. Ръцете и краката на Елизабет я боляха и тя все още се чувстваше много отпаднала. Внимателно се раздвижи, зае по-удобно положение в леглото и отново се отпусна. Изпитваше дълбока скръб, но терзаещата я агония бе отминала, все едно че години я бяха притъпили. Затвори очи и заспа.

Когато се събуди и стана, следобедното слънце тържествено нахлуваше в стаята. Навсякъде по къщата имаше кал, довлечена от обувки и ботуши, а навън бе цяло море от кал. В малкото гробище до резервоарите с вода имаше прясно изкопано гробче и тя дълго гледа в него от прозореца. Усети вълчи глад, запали печката, сложи да се варят картофи в тенджерата, нареди няколко свински пържоли в тигана да се пържат и се зае да мие пода с вода от коритото на чардака. Когато храната стана готова, тя се наяде, след което продължи с миенето. Изчисти кухнята, след това трапезарията и накрая хола.

Застанала на колене, тя миеше пода на хола с голяма тежка четка, когато някой се заизкачва по стъпалата, мина през верандата и спря на прага. Беше Беси. Беси я изгледа втрещено, после постепенно усмивка се разля по пълното й лице и то засия.

— Ама защо… как си, Елизабет, добре ли си?

Елизабет приседна на пети, отмести косата от лицето си, усмихна се и кимна.

— Да, вече съм добре, Беси.

— Ах, да й се не види на тая кал! Вкъщи всичко е изкаляно от мъжа ми и хлапетата, а да не ти разправям за калта в голямата къща! Ще ми трябва цял ден с лопата да я изхвърлям.

Елизабет се усмихна и кимна. Настъпи неловко мълчание и тя наново се зае да търка пода с четката.

— Ще трябва да намеря надгробен камък.

— А, да, няма проблеми. Много от аборигените умеят да правят това и за един-два шилинга ще ти свършат работа. Същите тия направиха и надгробните камъни, които виждаш. Що се отнася до мястото, не се безпокой, няма да се заличи. Забих там едно колче, за да се вижда по-ясно, защото тук тревата бързо расте и очертанията се губят.

— Да, разбирам.

— Е, добре. Отивам в голямата къща да се заема с готвенето. Рекох преди това да намина покрай теб, за да…

— Благодаря ти, Беси. Благодаря ти за всичко.

Беси се усмихна и кимна, направи няколко крачки назад по верандата, обърна се и слезе надолу по стъпалата. Елизабет избута с лакът косата от очите си, натопи четката в дървеното ведро, плисна вода по пода и затърка.

С първото минаване на четката тя успя да измие голямата кал, но по дъските останаха тъмни петна, които ясно се виждаха дори и на слабата светлина на лампата. Тя вечеря и си легна. На другата сутрин стана рано, приготви закуска и отново се зае с пода. По едно време, тъкмо изхвърляше поредното ведро с мръсна вода през външната врата, тя забеляза Шийла и Колин, които се изкачваха по стълбите на тяхната къща. Понечи да извика Шийла, но те вече бяха влезли в къщата. Елизабет се върна, премина през кухнята и излезе на чардака да напълни ведрото с чиста вода от коритото, върна се в хола, изля част от водата на пода, застана на колене и затърка.

С крайчеца на окото си тя долови някакво движение, вдигна глава и погледна през вратата. Старицата вървеше по пътя, старецът я следваше с ръка на рамото й, а Шийла и Колин вървяха след него. Четиримата завиха по пътечката към нейната къща. Елизабет пусна четката, изтри ръцете си в престилката и отиде да отвори вратата. Видът на Колин бе сериозен и вглъбен, старицата изглеждаше както винаги. Лицето на Шийла бе като замръзнало, силно наклонената периферия на шапката прикриваше очите й. Стомахът на Елизабет се сви в предчувствие за нещо лошо. Нещо се бе случило! Старицата заизкачва стъпалата едно по едно, очите й следяха всяко движение на Елизабет, старецът я следваше с предпазливата походка на сляп човек. Колин и Шийла изчакаха, след това се изкачиха по стъпалата след тях. Преминаха през верандата и се спряха на прага на хола.