Аарон Флетчър - Майка Австралия

Елизабет беше запалила камината вкъщи и приготвила вечеря, но се случи, че вече за трети път вечеряше у тях. Шийла и Колин бяха при кошарите, а старецът си мислеше за овцете. До тази вечер между тях не се беше получил никакъв разговор, но сега той я попита дали не е бременна. Тя сепнато и заеквайки му отговори, че не е, а той промърмори нещо, изразявайки неудовлетворението си.

Елизабет беше извадила всичките си книги в процеса на обучението на Джеймс; тя откри, че интересът й към тях беше страшно намалял. Съдържанието им бе свързано с различни академични въпроси, докато около нея във фермата течеше един витален и действен живот. Напоследък Шийла и Колин я включваха в разговорите си с мъчително усилие, защото в тях винаги ставаше въпрос за овцете или говедата и разни други грижи по стопанството. Тя откри, че е научила повече за живота и работата във фермата и интересът й все повече се засилваше заедно с познанията й за тези неща. В същото време стана небрежна към останалата си работа. Времето започна да й тежи, беше й досадно, защото чувстваше, че не го използва пълноценно.

Когато се обърна към Шийла с молба да я научи да язди, си мислеше, че в отговор ще чуе от нея някоя от добродушните й подигравки, но с изненада разбра, че Шийла само е чакала да я помоли за това.

В един стар скрин тя откри дрехите, които й бяха необходими. Старецът винаги бе държал децата му да са добре облечени и обути още от малки. Намери няколко чифта обувки, които бяха умалели на Шийла, внимателно ги намаза с лой, за да се запазят за удобен случай. Доста вехти ризи и панталони, омекнали и избелели от много пране, грижливо сгънати, се пазеха в скрина от кедър.

Елизабет се чувстваше почти гола в панталоните, тъй като беше свикнала с широки дрехи и сега се безпокоеше, че формите на бедрата й са неприлично подчертани. Усещаше обувките върху краката си тежки и неудобни, а косата си — обемисто бухнала под шапката. Но реакцията на мъжете се състоеше по-скоро в изненада от вида й, отколкото се дължеше на някакъв специален интерес. След първия ден болезнената тежест в бедрата и гърба й отвлече вниманието й от загрижеността относно външния й вид.

Агнетата бяха навързани по групи. Бяха им сложени стегнати примки в основата на опашките, за да се спре движението на кръвта и така да изсъхнат и окапят. Елизабет работеше заедно с Шийла, като се учеше да се оправя с кучетата и водеше агнетата в кошарите, за да им стегнат опашките. След това работи малко в една от кошарите. Вдишвайки задушаващия прах от мръсотия и овчи тор, стискаше здраво между коленете си мятащите се агнета и ги връзваше. Имаше и стотици агнета, които трябваше да бъдат кастрирани. Тя работи отново при Шийла, а после в една кошара сред шумното меле от блеещи агнета и лаещи по тях кучета. Двама от мъжете работеха с невероятна бързина, като грабваха агнетата и отхапваха тестисите им. Хилеха й се с оцапани от кръв устни. За момент душата й замря, като си помисли, че и от нея може да се поиска да прави същото. Шийла приятелски й се усмихна и поклащайки глава, извади джобното си ножче. После й даде знак да заварди едно от агнетата, докато го хванат, и й показа, че може да се действа и по друг начин.

Елизабет работеше неуморно от зазоряване до здрач. След втория ден се премести да спи в свободната стая в къщата на Гарити, за да си спести няколкото ярда ходене до вкъщи след вечеря. Така сутрин Шийла можеше да я буди. Беше изгоряла на слънцето, ръцете й се бяха изприщили; чувстваше се маса от мускули, които непрестанно я боляха. Струваше й се, че нощите преминават за миг. Когато Шийла нетърпеливо я викаше сутрин, тя имаше чувството, че току-що си е легнала. Две утрини подред й беше почти невъзможно да се вдигне от леглото, после изведнъж това й вцепенение я напусна и тя започна да става по едно и също време с Шийла. Имаше някаква топла задушевност рано сутрин в кухнята — тъмните прозорци и лампата, изпълваща стаята с жълта светлина, огънят, бумтящ в печката и Беси, която се суетеше около нея. Шийла потупваше с крака, докато си обуе обувките и като дъвчеше питка с пържено месо, си оправяше ризата и панталоните. Елизабет беше обземана от задоволство, когато разбирайки, че някои от овцете са се отвързали, изпращаше кучетата да ги догонят и спрат, а след това Шийла одобрително кимаше с глава и й се усмихваше.

Когато Колин се завръщаше от пасищата, оставаше доволен от това, което виждаше. Елизабет се чувстваше като важна, неразделна част от живота около нея и растеше доверието й в собствените й способности, да се учи и да върши всичко все по-добре. Чувството за сплотеност се усилваше още повече, когато Колин се намираше вкъщи и след като тримата закусваха набързо на зазоряване, тръгваха заедно към обора, за да хванат и оседлаят кон за него. Тя се почувства окончателно приета в семейството няколко вечери по-късно. Това стана след вечеря, когато заговориха за наемането на управител на фермата. Старецът заяви, че такъв не е необходим, след като трима от членовете на фамилията се грижат за фермата.