Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Закъсал си, Били, нали?

— Да, бил съм и по-добре — промълви с усилие болният.

— От колко време стоиш така?

Тя го изчака да си помисли. Той въздъхна тежко и тихо й отговори:

— Струва ми се от една седмица. Виж как ми се е подул коремът.

— Да, виждам. По-добре е да те заведа у нас, при главните кошари.

— Но кой, по дяволите, ще се грижи за овцете ми.

— Тя.

— Коя, да му се не види, е тя?

— Ти познаваш Елизабет. Беше омъжена за Къмингс, а сега наскоро се омъжи за Колин.

— А, тази значи беше завеяното поми?

— Не е много по-завеяна от някои други — засмя се беззвучно Шийла.

— Но тя ще ми разпилее овцете, по дяволите!

— Няма да ги разпилее повече, отколкото са разпилени сега, а ти няма да си въобще в състояние да ги наглеждаш. Сега ще те поизчистя и после ще те отведа в главната ферма.

— Няма да позволя, ако тя е тук!

— Не се безпокой! Тя дори не иска да те гледа. Я се виж на какво приличаш! — каза Шийла, запуши манерката и тръгна към вратата, като даде знак на Елизабет да я последва навън. Усмивката й бе изчезнала.

Елизабет дишаше дълбоко, опитвайки се да прочисти гърлото и ноздрите си от отвратителната воня.

— Какво се е случило с него?

Шийла поклати замислено глава, сви рамене и й подаде манерката.

— Не мога да разбера какво е станало, по дяволите! Но нещата тук не вървят добре. Трябва да го заведа обратно вкъщи. Колин и готвачът ще могат да му помогнат.

Елизабет кимна, като хапеше долната си устна и се огледа наоколо.

— Ако бяхме минали вчера по прекия път, щяхме да разберем по-отрано, че е зле.

— Е, да, и щяхме да сме в още по-неприятно положение. Стадото ни щеше да се разбърка с тези овце тук и да търсим помощ, за да ги разделим. И все пак, бих предпочела това, отколкото да гледам Били в състоянието, в което е сега. — Тя се обърна, въздишайки тежко и добави: — Добре, иди хвани коня му и го оседлай.

Елизабет кимна и вдигна падналата до изстиналия огън юзда. Сложи я на коня си, завърза манерката за седлото и тръгна надолу по склона.

Конят на Били се беше развързал, затова й бе трудно да го хване. Подгони го и го притисна в ъгъла на стара разпадаща се кошара, останала от годините, когато наоколо не е имало нищо друго. Елизабет зърна Шийла, която влачеше кофи с вода от извора при хълма. Вече водейки коня, забеляза, че е изпрала и панталоните му и сега ги носи към кошарата.

Елизабет оседла коня и го върза в храстите до колибата. Шийла се появи навън, влачейки сламения дюшек с мъжа отгоре. Беше го обула с влажните още панталони, прилепнали около краката му и разхлабени около гротескно подутия му корем. Като че ли зловонието от колибата излезе заедно с него навън. Елизабет пое дълбоко въздух и се спусна да помогне на Шийла да го издърпа и сложи на земята. Конят започна нервно да тъпче на едно място и да клати глава, щом положиха овчаря близо до него. Шийла кимна на Елизабет да хване юздата, а тя се наведе над Били. Лицето му беше мъртвешки бледо. Тя нагласи ръцете на гърдите му и го повдигна. Той изстена от болка, докато се опитваше да стъпи на земята. Шийла го изправи странично на коня, след това пъхна раменете си под краката му и го повдигна към седлото. Той едвам успя да се хване и отново изстена от силната болка, когато коремът му се притисна о коня. Шийла преметна крака му през седлото и го донамести. Болният се отпусна тежко върху гърба на коня и продължи да стене, дишайки тежко. От задната част на панталоните се чу нещо като картечен звук и неприятното зловоние се усили, обгръщайки Елизабет.

— По дяволите, Шийла! Аз пак го направих!

— Е, добре, но ще трябва да поседиш известно време в него, Били. Ще стигнем потока Мюлнуа чак като падне нощта и тогава пак ще се погрижа за теб.

— Това е повече, отколкото аз бих направил за някого… — отрони той и лицето му се изкриви от болка. След това внезапно се разплака и хлипайки, добави с хрипкав глас: — Много свястна жена си, Шийла…

— Други биха оспорили това — усмихна се тя кисело, потупа го приятелски по крака и се отправи към своя кон с думите: — Но аз ще си я карам, както си знам.

— Убеден съм в това — промърмори той, като подсмърчаше и търкаше очите си с опакото на дланта си. После, хващайки юздите с две ръце, се обърна към Елизабет и добави: — Дяволски съм сигурен, че винаги ще си я кара както си знае.

Елизабет се усмихна и му кимна вяло, като държеше длан на устата си в усилие да не повърне. Тя отдели поглед от подутия му корем и изпоцапаните панталони и се постара да гледа встрани.