Аарон Флетчър - Майка Австралия

Дойде унинието на раздялата. Конете потропваха с копита. Кучетата, които бяха довели със себе си и тези на овчаря се бяха събрали вкупом и дишаха тежко с изплезени езици. Задуха вятър, тревата и листата на дърветата зашумоляха. Елизабет се огледа наоколо, пъхна ръцете си в джобовете и погледна към Шийла, която въздъхвайки, каза:

— Не трябваше толкова рано да те забърквам в такова нещо, Елизабет, но просто няма друг изход.

— Ще се оправя, не се безпокой.

Шийла пак въздъхна, свали шапката й и държейки юздите с една ръка, я погали по косите.

— На запад и на юг фермата е обградена от храсти. Ако някои овце се измъкнат оттам, по-късно ще се погрижим за тях. Онези от тях, които успеят да се измъкнат от зъбите на кучетата динго, може и да стигнат до кошарите в Уайамба. Ти пообиколи наоколо и посъбери каквото можеш, но не ги подкарвай прекалено накуп, за да могат и да пасат. Видя Фред как води стадото на паша, когато бяхме при кошарите във Вилканиа Изток. Опитай се и ти да направиш същото. Тук мястото е по-добро за паша. Не се притеснявай да ги водиш и по-далеч. Веднъж събрани в стадо, те не се разделят. Ще трябва да издържиш няколко дена, а като се върна, ще доведа някого за помощ.

— Много добре.

Шийла сложи шапката й обратно и се приготви да възседне коня. Вече върху гърба му, се наведе към Елизабет, усмихна й се, сложи длан на бузата й и я целуна, добавяйки с топла загриженост в гласа си:

— По тези места се срещат глигани, случват се какви ли не неща, затова бъди внимателна и носи винаги със себе си мускета. Прави само онова, което можеш, по дяволите останалото. Грижи се за себе си и се пази. Имам много овце, докато ти си една-единствена.

Елизабет кимна с усмивка.

— Ще се оправя. Всичко ще бъде наред.

Шийла кимна с глава и я целуна отново. После усмивката й угасна и тя въздъхна, обръщайки коня си.

— Е, умната тогава!

— Добре, но и ти внимавай!

— Довиждане!

Шийла се изправи на седлото и пришпори коня. Потеглиха надолу по склона в бавен ход. Старецът я следваше отпуснат върху своя кон. Обронил глава, той тежко се поклащаше ту на една, ту на друга страна. Кучетата се разлаяха, поглеждайки ту към Елизабет, ту след конете. Тя щракна с пръсти и ги привика при себе си. Те дотичаха и насядаха край нея. Елизабет пъхна ръце в джобовете си, загледана в отдалечаващите се коне. Шийла се обърна на седлото си и й махна, точно когато бе на върха на хълма. Елизабет размаха длан на свой ред. След малко конете изчезнаха зад хълма.

Кучетата на стареца бяха изтощени и измършавели от глад. Ребрата им се брояха, а хълбоците им бяха хлътнали. Очите им я гледаха с жални просяшки очи.

Елизабет свали мускета от седлото и поведе коня си към подножието на хълма към най-близката групичка овце. Застреля в главата една от тях, върза краката й с въже за седлото на коня и я повлече нагоре към колибата.

След като я закла, разпори корема й и изсипа вътрешностите й на земята. Кучетата с настървение се нахвърлиха и лакомо залапаха, повръщаха и отново поглъщаха сдъвканите парчета. Да се заколи овца изглеждаше проста и лесна работа. Веднъж бе зърнала в кланицата как действат мъжете там — ножовете им се плъзгаха по кожата и я отделяха от месото, след това нарязваха бързо трупа на парчета. Но захванала се сега с тази работа установи, че е трудна и неприятна. Мухите кръжаха около нея, а парчета кожа бяха останали върху месото. Неприятният мирис на кръв и лой от още топлото тяло се смесваше със зловонието, идещо от колибата.

Мисълта, че е отговорна за овцете постоянно тревожеше съзнанието й. С мъка сдържаше порива си да яхне коня си и незабавно да тръгне да събира стадото. Но беше вече следобед и тя се сети за онова, за което многократно я бе предупреждавала Шийла, а именно, да не позволява да я свари нощта на непознато място, далеч от кошарата. Участъкът тук беше заобиколен от всички страни с плет от храсти, но дори и при това загубата на ориентация и ненужната паника можеха да бъдат опасни. Районът беше доста голям и Елизабет пак можеше лесно да се загуби, ако конят й се наранеше; щеше да остане без крака, скитайки се да търси убежище, премаляла от глад и жажда. Тя взе няколко камъка и оформи огнище по-далеч от колибата, за да не усеща неприятната смрад. След това запали огън, извади си една питка и сложи парче овнешко да се изпече. Огънят и топлината, разпръснала се около него, й вдъхнаха чувство на сигурност срещу самотния повей на бриза и полюшващата се трева. Тя разседла коня си, сложи му прангите, поразхлаби ги малко, след това подреди нещата си около огъня.