Аарон Флетчър - Майка Австралия

Пристигна при колибата първа, дръпна юздите и ги зачака. Шийла се бе широко усмихнала, белите й като бисери зъби блестяха и се открояваха на фона на мургавото й лице под сянката на шапката. Хвърли юздите и скочи от коня. Мъжът в това време заведе коня си до нейния и ги завърза. Шийла и Елизабет се усмихваха и дълго време мълчаливо се гледаха. След малко Шийла попита:

— Добре ли си?

— Да — отвърна Елизабет. — А ти?

— Сега наистина, да. Познаваш Клайд, нали?

Той беше нисък, набит мъж с гъста сплъстена брада и живи, любопитни очи. Елизабет си спомни, че го е виждала около кошарите у дома. Гледаше винаги втренчено и стоеше настрана. Стори й се, че прилича на Къмингс и че е див като него. Усмивката й угасна, щом го погледна. Кимнаха си за поздрав. Елизабет се обърна към Шийла и лицето й отново грейна.

— Да не би да си чопвала и от чужди кошари? — закачливо я попита Шийла, сочейки овцете. — Та тук има около тринадесет хиляди, а предполагахме, че ще са не повече от десетина хиляди.

— Мисля, че намерих почти всичките.

— Има си хас! Та човек не може да срещне нито една овца, като идва насам. Това е самата истина! Такава добра работа не би свършил и най-добрият овчар във фермата!

Елизабет се изчерви от удоволствие, а после си сложи шапката на главата.

— Как е овчарят?

— Старият Били ли? — Лицето й помръкна, погледна я и въздъхна. — Ами, той умря по пътя. Беше много болен и изтощен. Не можа да се пребори с проклетата зараза. Можеше да умре и тук. Освен това едва принудих проклетия му кон да го носи. После трябваше да чакам викария и полицая да дойдат от Минайнди. Всичко това ме задържа доста време.

— Какво се бе случило с него?

Шийла поклати глава.

— Дебелото му черво беше излязло навън или нещо такова. Бог знае какво. Тъпият полицай си беше въобразил, че е прострелян с пищов в червата. Ровеше като глист навсякъде и само създаваше проблеми. Забърка такава каша, че накрая сам се оплете в нея и си я изгълта. Има дълго да я помни. Като приключи не знаеше нищо повече от това, което му бяхме казали в началото. На тръгване му се изсмях в тъпанарската физиономия. Кучи син! — Шийла се ухили доволна и се обърна към Елизабет: — А сега събери си партакешите и ела.

Елизабет кимна и слезе от коня. Завърза го о един храст и започна да си прибира нещата, които беше оставила край огъня.

През това време мъжът разседла коня си, завърза го и започна да разтоварва провизиите и екипировката от седлото. Усетил лошата миризма, идеща от колибата, се обърна към Елизабет:

— Проклетата колиба вони отвратително. Не можа ли да направиш друга?

— По дяволите, ако знаех, че пристигате, щях да вдигна цял палат, ваша милост! Но в своето тъпо невежество мислех повече за овцете, отколкото за това да ви създам удобства. Така, че чувствайте се задължен да се оправите сам, за да не замръзне шибания ви задник!

Ядосана, Шийла се беше приготвила да му отвърне, но Елизабет я изпревари с ироничната си тирада. Изненадано, а после и развеселено, я гледаше как, изпаднала в ярост, се нахвърли върху мъжа. А Елизабет приключи, гледайки го заканително със стиснати юмруци и трепереща брадичка.

Клайд погледна спокойно Елизабет, после Шийла, тръгна към коня си, обърна се и неочаквано се изсмя.

— Не е трудно да се разбере, по дяволите, от кого се е научила така здраво да ругае. Още един месец с теб, Шийла, и никой няма да посмее да разговаря с нея от страх тревата около него да не пламне от огненото й езиче.

Шийла се изсмя гръмогласно, като пляскаше с ръце по бедрата си. Конят й заклати глава и заудря с копита. Тя го хвана здраво за юздите. Елизабет се поотпусна, усмихна се и тя, поклащайки глава. После коленичи до огъня и събра останалите си неща.

Елизабет привърза багажа си за седлото и яхна коня. Шийла поведе своя надолу по склона. Мъжът им махна с ръка, подсмихвайки се. Те му отвърнаха, докато се отдалечаваха, минавайки през стадото овце. Елизабет погледна през рамо назад към долината. Беше свикнала с обстановката тук през последните дни. Заминаването сега предизвика у нея чувство на носталгична меланхолия. Обърна се напред и пришпори коня си, за да се изравни с Шийла. Двете продължиха в бърз тръс.

— Радвам се да видя, че си добре, Елизабет. Свърши чудесна работа, да му се не види!

— Щастлива съм да видя, че си доволна от мен. Но по дяволите, знаеш ли, намръзнах се през всичките тези нощи сама.

— Така ли? Ще оправим това.

Елизабет се усмихна, погледна щастливото лице на Шийла и й намигна.