Аарон Флетчър - Майка Австралия

Шийла доведе една дойка от селото на аборигените още на следващия ден. Жената си подреди нещата в ъгъла на стаята и започна да се грижи за бебето под зорките и бдителни очи на Беси. Скоро Елизабет можеше свободно сама да се движи около къщата, като, разбира се, внимаваше. Всички ограничения в действията й през бременността сега изчезнаха и тя гледаше напред, обмисляйки работата си във фермата. Имаше доста неща, които я ангажираха. През последните дни на бременността беше започнала да се занимава със счетоводството на фермата — доста неблагодарна и объркана работа. Колин и Шийла с охота я оставиха да се оправя сама и тя продължи да работи с още по-голямо желание. Имаше и няколко писма от Джеймс, на които трябваше да отговори. Джеймс се чувстваше добре в пансиона, бележеше изключителен напредък и възнамеряваше да постъпи в колеж, след като завърши. Шийла наблюдаваше развитието му с нескривана майчина гордост от това, че желае да продължи да се учи.

Елизабет продължаваше кореспонденцията си със своя роднина — адвокат в Англия. Получаваше писма от него през интервали от по няколко месеца. След известно време писмата му станаха по-искрени и започна да й пише повече за себе си. Винаги получаваше поздрави от съпругата му, а в едно от писмата имаше и пожелания, написани от самата нея. Той беше по-възрастен от Елизабет и имаше вече няколко деца. В едно от писмата си разказваше за свой клиент, който възнамерявал да позволи на сина си да емигрира в Австралия, за да намери своето достойно място в този свят. Елизабет откровено му отговори, описвайки Сидней като обикновен град, такива, каквито са много градове в Англия. Наблегна на трудностите в Голямата пустош и спомена за бебето си.

Имаше още писма, които трябваше да прочете и да им отговори. Едно от тях беше от Джордж Къмингс, търговския агент от Сидней. Няколко месеца по-рано посредника, с който обикновено търгуваше семейство Гарити, беше увеличил цените на някои от стоките, които поръчваха. Това се случи по времето, когато Елизабет внимателно проучваше всички сметки на фермата. Така че тя писа и на други търговски агенти. Интересуваше се от цените на някои стоки, които им бяха необходими. Един от тях беше Къмингс — брат на бившия й мъж. Той продаваше на по-ниски цени от останалите, а стоките пристигаха навреме с конския впряг в много добро състояние. Още оттогава търговията осъществяваха с помощта на неговите услуги. Не обръщаше внимание на писмата на предишния посредник, който вече предлагаше намаление в цените.

Това бяха само част от нещата, които вдъхнаха съмнение у Елизабет, че не се отделя достатъчно внимание на някои неща, от което се възползват външни хора. Старецът, а Колин и Шийла също знаеха добре да се грижат за овцете, но някои важни подробности им убягваха. Бяха доста интелигентни, можеха да четат и пишат, справяха се с обикновените аритметични действия, въпреки ограниченото образование, което бяха получили. Всичките им пресмятания по продажбите на вълната, надраскани и нахвърляни по зацапаните листа, оформяха един неразгадаем възел от изчисления, които не можеха да се разгадаят посредством обикновените математически процедури. Писмата от търговския агент, който им даваше известна сума банков кредит, бяха единствената документация, резултат от посредничеството му. Твърде голямо доверие беше получил този, който може би не го заслужаваше. Затова Елизабет му плати с лека ръка онова, което му се полагаше за работата, която беше свършил за фермата. Показа и нежеланието си да работи с него занапред.

Имаше и още едно писмо от посредник, който се занимаваше с пратките от вълна — отговор на писмото й, което беше написала преди няколко седмици, в което учтиво го молеше да изпрати обратно сметките и копията от сертификатите за продажбите на новите пратки вълна. Писмото му беше в сдържан тон, отнасящо се до необичайния характер на молбата й и включваше разходите от нотариалната заверка на документите. Учтиво я уведомяваше, че официалният му отговор ще бъде изпратен по един от работниците на Гарити. Тонът му беше язвителен и това усили съмненията й, че той крие нещо. Елизабет започна да обмисля възможностите да продава вълната директно на търговец в Лондон, като пренебрегне тукашните посредници. За едно малко предприятие този подход би бил неподходящ, но беше практичен при голямото количество вълна, което произвеждаше фермата Уайамба. Щеше да мине време, докато се види резултатът от продажбата, но печалбата щеше да бъде много по-голяма. Елизабет написа отговор от името на Колин, потвърждавайки още веднъж молбата си и уверявайки го, че разходите от нотариата ще бъдат поети от фермата. След това писа на Къмингс и го помоли да определи разходите по превозването на тон вълна до Лондон, като включи и своите собствени, като неин посредник в Сидней. Към писмото добави още една страница до своя роднина в Англия, като го молеше да я свърже с някой търговски агент в Лондон.