Аарон Флетчър - Майка Австралия

Споменът за нейната безпомощност и унижението в работилницата, заедно с други мигове на преживени жестокости, се събуди в съзнанието й. Припомни си грубите ръце, които я опипваха, докато тя плачеше и се молеше. И полузабравеното ехо от грубиянския и садистичен смях отново отекна в съзнанието й. А ето че сега стоеше здраво на седлото и неумолимо размахваше камшика с отривист плясък. Конят неспокойно пристъпяше от крак на крак, пяна излизаше от устата му, докато тя опъваше юздите и го пришпорваше, продължавайки да налага с камшика.

После се спря. Ръцете я боляха, дишането й бе учестено. Стейпълтън лежеше на пътя и държеше с ръце главата си. Ризата и панталоните му бяха на парцали, между които прозираше окървавена плът. Елизабет отпусна юздите и с треперещи ръце започна да навива камшика си, като дишаше тежко и сухо преглъщаше от напрежение.

— А сега се махай от фермата, червей такъв!

Той се повдигна, облегна се на лакътя си и през гняв и болка и одрезгавял глас отвърна:

— Сега ще се махна, мръснице! Но ще се върна, бъди сигурна! И ще изпепеля това проклето място! И Господ няма да ви помогне! Ще направя на пепел всяко кътче в тази проклета ферма!

Спомените за пожара в Уайамба отпреди няколко седмици изплуваха в съзнанието й. Ужас постоянно тревожеше сънищата й оттогава, големите огнени пламъци и жълтеникавият лютив дим във въздуха бяха оставили трайни усещания в душата й. Не можеше да забрави мириса на изгоряла вълна и обгорелите трупове на умрели овце, разпръснати на хиляди акра изпепелена земя. Стенанията на ранените мъже все още отекваха в ушите й и мъчеха душата й.

А Стейпълтън явно не говореше напразно. Това не бяха празни заплахи. Тя се извърна на седлото и взе мускета. Стейпълтън зяпна и се изправи на крака. Елизабет огледа мускета, освободи предпазителя, прицели се в Стейпълтън и натисна спусъка. Чу се остър метален звук, оръжието засече, а Стейпълтън използва това, за да се шмугне в храстите.

Елизабет запъна ударника на другата цев и пришпори коня си. Стейпълтън подскачаше от храст на храст, като от време на време хвърляше назад ужасени погледи. Изведнъж излезе на едно открито място. Без да се бави, Елизабет вдигна мускета и стреля. От цевта блъвна пушек, а Стейпълтън падна на земята, като че ли някаква невидима сила го повали. Елизабет опря приклада на мускета о седлото и сръга коня в негова посока. Беше го улучила отзад в главата и врата, по който блестеше прясно избликнала кръв.

Чак сега Елизабет осмисли какво беше направила. Беше убила човек. Беше слушала много истории за убийства, но убиец не беше срещала. Приставът трябваше да установи причината за смъртта преди всяко погребение. Полицията беше досадна и много упорито разследваше обстоятелствата при всяка подозрителна смърт или изчезване на човек. Много пъти се бе случвало пристав да дойде във фермата, събирайки информация за някой изчезнал скитник или иманяр, който е обикалял наоколо.

Елизабет събра разпръснатите вещи на убития и ги хвърли отгоре му. После пришпори коня си и пое в южна посока.

Продължи в бърз тръс и язди така до свечеряване. Спря да пренощува. Повърна храната, която изяде, и остана да лежи завита с одеялото си около огъня, като наблюдаваше тлеещите въглени. Гледаше звездите и си мислеше за неприятната ситуация, в която се бе озовала. После умората я повали. Сънят й бе лек и укрепителен. Събуди се преди изгрев и запали огъня, за да си свари чай. След това оседла коня си и тръгна на път, още преди да се покаже слънцето.

Шийла беше при кошарите, когато Елизабет пристигна. Виждайки я, тя махна с ръка и пришпори коня си към нея. Усмивката й се стопи, когато забеляза бледнината, покриваща лицето на Елизабет.

— Какво се е случило?

Елизабет слезе от коня си и след като се огледа наоколо, набързо й разказа за произшествието.

— Гаден мръсник! — рече тихо Шийла, поклащайки ядосано глава. — Никой няма да узнае. Тялото му е останало встрани от пътя, казваш…

— Да.

— Тогава забрави го! Дивите кучета динго и гаргите ще се погрижат за него. Кому е притрябвал? Направила си това, което и аз бих сторила без страх и угризения. Долна отрепка! Не се отпускай, Елизабет, и недей да се вълнуваш!

Елизабет поклати глава в знак на съмнение и започна да сваля екипировката си от седлото. Усмихвайки се, Шийла я потупа по рамото и се зае да й помага.

Този инцидент започна да заема все по-второстепенно място в съзнанието й, тъй като отново я притиснаха всекидневните проблеми. С изминаването на всяка седмица тя се сещаше за него все по-рядко и по-рядко.