Аарон Флетчър - Майка Австралия

Счетоводството на фермата й отнемаше само една малка част от времето и тя започна да излиза на разходка. Почисти и оправи лехите, поля цветята. Занимаваше се с дребна домакинска работа и се стараеше да свали част от натрупаните килограми. Бебето се чувстваше добре с дойката, а старата жена започна да й помага, когато я виждаше да шета по стаите. Даже старецът искаше да държи бебето, когато се чувстваше по-добре след боледуването и започваше да вечеря заедно със семейството. Елизабет остави бебето на техните грижи, когато то стана на три седмици, и се захвана с обичайната си работа. Беше й неудобно да язди, защото панталоните й бяха отеснели. Агнетата бяха разпределени по групи за рязането на опашките им. Елизабет се включи да помага в кошарите.

Когато бебето стана на шест седмици, положението по-малко или повече се нормализира. Някои вечери оставаше сама със стареца и старицата; ту Шийла, ту Колин отсъстваха, а понякога ги нямаше и двамата. Един нехаен златотърсач беше предизвикал пожар в границите на земевладението и това наложи цяла седмица работниците от кошарите заедно с дузина иманяри да водят отчаяна борба за погасяването му. Елизабет се беше възстановила от раждането, но още нямаше физическата сила и издръжливост, които Шийла притежаваше. Прекарваше повече от времето като караше каруцата между Уайамба и къщата на Гарити. Превозваше храна, бурета с ром и екипировка за мъжете, които се бореха с огъня. Връщаше обратно ранените и изморени мъже. Когато всичко завърши, резултатът беше десет хиляди акра изгорена и почерняла земя и повече от две хиляди умрели при пожара овце.

Това беше голям пожар — бедствие с много ранени и жертви. Двама от работниците и четиринадесет от иманярите имаха счупвания на кости и изгаряния. Настаниха ги върху сламеници в няколко колиби. Елизабет и Шийла се грижеха с внимание за тях. Миеха ги, хранеха ги и мажеха с гъша мас раните от изгарянето. Един от иманярите почина. Свещеникът и приставът от Минайнди бяха доведени, за да присъстват на погребението. Останалите постепенно се възстановяваха докато започнаха да се грижат помежду си един за друг. След като оздравяха, двамата работници се завърнаха в кошарите. Иманярите получиха храна за път и си тръгнаха.

Елизабет поведе едно стадо от две хиляди агнета към Уиндора. Това бяха млади агнета, на които скоро им бяха отрязали опашките. Водеше ги по пътя с бавен умерен ход, като спираше навсякъде, където имаше вода, и ги оставяше да пият спокойно. Всеки ден изминаваше относително малко разстояние, като още рано следобед спираше за нощуване, за да имат агнетата достатъчно време да пасат и да си починат. Пътят представляваше една права линия на север през западната част на фермата. Когато пресметна, че е изминала половината път на северозапад, тя свърна със стадото на изток. Отне й още два дни, докато стигне до скалите на Уиндора. Намери подслона на овчаря и кошарите, остави там агнетата, даде му и провизиите, които носеше за него. После тръгна на север, за да провери част от оградата по границата на фермата, преди да се прибере обратно.

Елизабет се движеше бързо, тъй като вече не водеше агнета със себе си. Пренощува край северната ограда и пое обратно по пътя чак следващия следобед. И тук той представляваше една права линия от утъпкани треви и храсти, не толкова използван, колкото източния, но все пак ясно очертан. Водеше на юг към главните кошари, оформяше се като път пред къщите край реката, за да достигне южната граница на фермата при Уайамба. Там се събираха пътищата, идващи от другите ферми, за да се получи главния път към Минайнди. Една от гредите на оградата беше паднала там, където пътят продължаваше за съседната ферма. Елизабет я сложи на мястото й, яхна коня си и продължи на юг.

Един мъж се движеше по пътя. Елизабет ясно го забеляза от разстояние, докато минаваше по едно възвишение. Беше висок и едър иманяр. Навитото му одеяло висеше преметнато през рамото му, а от колана му висеше малка туристическа тенджерка и още някакви дреболии. Малки парченца корк бяха окачени по периферията на шапката му и се полюшваха, за да прогонват мухите и комарите. В ръката си той носеше тояга. Нещо подсказа на Елизабет да бъде нащрек. Шийла имаше навика винаги да внимава с мъжете. Дори във фермата създаваше респект със сдържаното си поведение, като си позволяваше да се отпуска само пред онези работници, които познаваше отдавна. Многократно беше предупреждавала Елизабет да внимава със скитниците наоколо. В първия момент Елизабет реши да заобиколи отстрани, но после се презря за глупавата си мисъл. Тя напълно беше в състояние да контролира положението.