Аарон Флетчър - Майка Австралия

Междувременно във фермата избухнаха няколко пожара, след това паднаха проливни дъждове. Настъпи суша след горещото лято и малко след като приключиха със стригането на овцете, в съседната ферма стана пожар. Той засегна и северозападната част на Уиндора. Мнозина от работниците се отправиха натам, за да се борят със стихията. Докато гасяха малките пожари наоколо, един от работниците откри скелета на Стейпълтън. Шийла беше наблизо заедно с Колин и другите мъже, които караха стадата овце към кошарите на изток след стригането. Елизабет си бе останала вкъщи, защото беше отново бременна. Един от работниците замина за Минайнди да съобщи на пристава за намерените останки.

Той пристигна и внимателно огледа всичко. Сред вещите намери удостоверение за самоличност. Откри, че в задната част на черепа и по прешлените на врата на трупа има дупки от сачми. Сред вещите намери разпилени и няколко малки късчета злато. Приставът започна едно дълго и изтощително разследване, което отне няколко седмици. През цялото това време непрестанно пътуваше до Минайнди и Уайамба и обратно, като разпитваше работниците от фермата. Разпростря разследването си и по съседните ферми. Елизабет за пръв път разбра характера и нрава на Колин, когато двете с Шийла най-накрая му разказаха какво се бе случило. Той не подкрепяше крайното мнение на Шийла, че имаш право да убиваш хора, когато са подлеци като Стейпълтън. Вбеси се, че не му бяха казали по-рано, та да изгори трупа, преди да го е намерил някой друг или поне само да прибере парченцата злато. Така щеше да изглежда, че мотивът за убийството е бил грабеж. Седмицата беше тежка. Колин и Шийла постоянно си разменяха гневни погледи, после постепенно отношенията им се стабилизираха. Работниците от фермата някак си се сплотиха около желанието си да опазят един от своите. Всички знаеха за неприятностите, които Елизабет бе имала със Стейпълтън и всеки подозираше, че тя го е убила.

Разследването на пристава се проточи доста дълго време. Отделяше много часове да разпитва всеки, като пътуваше и по другите ферми на север. Шийла продължаваше да успокоява Елизабет, че е извън всякаква опасност, което Колин потвърждаваше, така че безпокойството й започна да изчезва.

Приставът се появи отново през зимата, след като отсъства повече от една седмица. Пристигна късно, след вечеря, завърза коня си отпред пред къщата и влезе във всекидневната, където всички се бяха събрали. Колин беше по работа по кошарите, а старците пушеха лулите си. Шийла се беше изтегнала на един стол и гледаше пристава с разсеяни и сънливи очи, докато той разговаряше със стареца. Елизабет, наедряла от бременността, седеше и преглеждаше сметки по счетоводството на фермата. Ръцете й започнаха да треперят, но тя запази спокойния израз на лицето си, слушайки пристава и стареца.

Разговорът им затихна. Тогава приставът извади няколко сгънати листа от джоба си и ги разлисти. Прочисти гърлото и гласа си, обърна документите към светлината на лампата и смутено изрече:

— Мисис Гарити, има нещо, което бих искал да ви попитам.

Елизабет се съсредоточи, вдигна очи, погледна го, изкриви устни в учтива усмивка и примигвайки, се отзова:

— Слушам ви, господин пристав!

— В процеса на моето разследване на смъртта на умрелия Стейпълтън, бях информиран, че вие… мм, сте имали известни неприятности с него.

— Кой ви каза това? — скочи Шийла.

Приставът я погледна и присви устни, клатейки глава.

— Нямам право да разгласявам това.

— Никой от нашата ферма не би казал такова нещо.

— Не — отговори той и пак поклати глава. — Не мога да ви кажа името на човека, но той е от фермата Тибубура и…

— О, ясно! Напразно сте си загубили времето да разговаряте с онези отрепки — изръмжа Шийла. — Те имат само няколко жалки овце, пълен боклук, приличат на недохранени кучета. А нашите животни редовно изчезват, когато се доближат до Болу Север и шибаната им земя. Щом сте били и в Тибубура, значи имате предостатъчно време за губене.

Приставът с притеснен вид се изкашля.

— Е, ако искате да предявите някакво обвинение за…

— Ние не искаме нищо за изчезналите овце — тихо изрече старецът, обръщайки невиждащите си очи към пристава. После бавно извъртя глава към Елизабет. — Отговори му, Елизабет!

Елизабет се напрегна. Странно се усмихна и кимна с глава.

— Действително имах малка неприятност със Стейпълтън, господин пристав. Това се случи, защото… — тя започна да се колебае, трудно й беше да отговори. — Е, добре! Всъщност, той искаше да ме целуне.