Аарон Флетчър - Майка Австралия

За момент настъпи смразяваща тишина. Старецът тихо се засмя, дърпайки от лулата си. Шийла го погледна, после седна на мястото си и прихна. Старицата се захили, като стисна лулата между зъбите си. Приставът се огледа наоколо, приседна на стола си и като кимаше се засмя и той.

— Колко има още такива като него… — изкоментира през смях Шийла. — Това не беше причината да го изгоним оттук. Той предизвика големия пожар в Уиндора с лагерния си огън, а веднъж изпусна цяло стадо овце, които бяха разкъсани от кучетата динго. Не беше свестен човек.

Приставът я погледна сериозно, след това отново погледна към Елизабет.

— Добре, нека видим тогава…

Погледна надолу към листата, които държеше, след това пак вдигна очи към нея.

— Мисис Гарити, както знам, през октомври сте откарали стадо агнета до кошарите на север и сте минали по същия път, край който бяха открити костите на умрелия.

Пак настъпи гробно мълчание.

— Аз заведох тогава това стадо на север — неочаквано наруши тишината Шийла.

Приставът прехапа устни, поклати глава и сведе погледа си в книжата пред него.

— Не, мис Гарити, тогава сте били… мм, в една от кошарите на юг, когато мисис Гарити е тръгнала за…

— Да, мисля, че бях там през октомври, господин пристав — обади се Елизабет. — Но не мога да съм сигурна, защото когато съм в състояние постоянно яздя из фермата.

Той я погледна отново и кимна.

— Предполагам, че е практика при вас при такива пътувания да проверявате оградите по границата на фермата. Това обяснява защо сте преминали от северозападната към североизточната част на фермата. Не сте ли забелязали нещо необичайно, което бихте искали да ми разкажете?

Елизабет напрегна цялото си същество, за да бъде спокойна, остави сметките настрана и отвърна с равномерен и учтив глас:

— Господин пристав, нима намеквате, че аз бих могла да имам нещо общо със смъртта на този човек? Аз?

За пореден път се възцари тишина.

Старецът започна да се смее; глухо хриптене излизаше от гърдите му, докато се люлееше на стола си. Шийла го погледна, после се потупа по краката и избухна и тя в смях. Старата жена извади лулата от устата си и оголи белите си зъби, като се хилеше и люлееше в стола си. Приставът се огледа наоколо, лицето му почервеня, а после неуверено се присъедини към общия смях.

Старецът дрезгаво се изкашля, извади лулата от устата си и каза:

— Налей му ром, Шийла!

Приставът го погледна засрамено.

— Не, благодаря ви, мистър Гарити. Не мога да пия, докато съм…

— Вашата неприятна задача завърши. Налей му малко ром, Шийла!

Приставът отвори уста да каже нещо, после пак я затвори, изкашля се и седна обратно на стола, прибирайки книжата в джоба си. Старецът продължаваше да дърпа от лулата си и да се усмихва. Шийла прекоси стаята, отиде до бюфета, смеси ром и вода в едно канче и с широка усмивка го подаде на пристава. Той го взе, кимна на свой ред и плахо й се усмихна. Шийла пак се разположи на стола си, като продължаваше да гледа ведро. Елизабет продължи да преглежда сметките, като се опитваше да овладее треперенето на ръцете си. Отпивайки глътки от разредения ром, приставът се впусна в коментари за времето и състоянието на пасищата във фермата. Старецът му отвръщаше, като от време на време продължаваше да се подсмихва. Приставът изпи рома, остави канчето на края на масата, после стана и се сбогува. Старецът широко и беззъбо му се усмихна. Устните на старицата също бяха разтегнати в усмивка около лулата й. Шийла също го погледна засмяно, а Елизабет учтиво му кимна.

Той напусна стаята и малко подир това навън отекна чаткането на копитата на коня му, докато пресичаше пътя към бараките, където щеше да прекара нощта. Шийла погледна Елизабет и й се усмихна. Елизабет й кимна с въздишка на облекчение.

Старият се надигна от стола. Старата стана, взе тоягата си, пое дланта му и я положи на рамото. Запристъпяха през стаята с бавни, къси стъпки, насочвайки се към хола. На прага се спряха и старецът се обърна назад.

— Следващия път запали полето! Можем да жертваме овцете и пасищата, но не можем да жертваме теб!

— Разбрах, мистър Гарити.

Вторият син на Елизабет и Колин се роди в един студен августовски ден и тя го нарече Ърл. Беше здраво бебе. Раждането мина леко и от октомври тя го даде на дойката и старицата и се захвана отново с рутинната си работа. По време на последната бременност и възстановяването от нея, тя бе уточнявала подробностите как първата пратка вълна да бъде продадена в Лондон със съдействието на изпълняващия длъжността търговски агент в Сидней и пълномощника, чакащ вълната в Лондон, с който я беше свързал нейния роднина от Англия.