Аарон Флетчър - Майка Австралия

— А аз я обичах — продължи след малко тя. — Боже, колко я обичах! Тя ми беше майка и аз я обичах! Не биваше да прави това, само защото той е умрял. Ние щяхме да се грижим за нея. Нима не знаеше това? Не знаеше ли, че я обичаме?

Елизабет леко кимна, докато в същото време още гледаше Беси. Тя обясняваше нещо през сълзи на двама мъже, кършеше ръце и пристъпваше от крак на крак. Те я гледаха учудено и с удивен вид се споглеждаха. Елизабет въздъхна и тихо каза:

— Да, разбира се, че знаеше.

— Тогава защо, за бога, е трябвало да го прави? Защо е трябвало да си прерязва гърлото с този ужасен нож?

Мъжете тичаха към къщата, като ръкомахаха и викаха още един, а Беси стоеше, закрила с длани лицето си. Елизабет се отдръпна от прозореца и тръгна към вратата, докато закопчаваше ризата си.

— Защото е рухнала духом. Той си е отишъл и тя е рухнала…

Шийла вдигна глава, оправи косата си и погледна през сълзи Елизабет.

— Върви по дяволите с твоите обяснения!

— Добре — спокойно прошепна Елизабет, като си пъхаше ризата в панталоните, — всичко това е от шибано по-шибано.

Тя излезе на верандата. Двамата мъже тичаха към къщата, другият след тях бързаше да ги настигне. Пресякоха пътя и тежко дишайки стигнаха до верандата, като гледаха Елизабет. Единият от тях си свали шапката, останалите двама последваха примера му. Те спряха, застинали в редица, с шапки в ръце и задъхани я загледаха в очакване.

Елизабет изправи рамене, сви устни и със сдържано-тържествен тон изрече:

— Стопанинът почина, неговата съпруга си замина с него, а ние ще трябва да се погрижим за тях, както подобава. По начина, по който собственикът на Уайамба и съпругата му заслужават. Фрийдман, ти ще отидеш до Минайнди за пристава и за свещеника. Смени коня си с този на Маршал от конюшнята на Уайамба, а след това вземи друг кон от фермата Нипеан. Препускай колкото се може по-бързо, а ако конят ти падне, продължавай пеша. Кажи им какво се е случило и нека пратят ездачи до фермите Пауъл и Мисия. Погребението ще бъде след един ден и това дава предостатъчно време на всички да пристигнат навреме. Фред, ти ще отидеш до Булу Уилга за Колин, а след това продължи към фермата Блейър. Кажи им какво е станало и кога ще бъде погребението. Вземи кончето на Абърли от Булу Уилга, ако е в по-добра форма от твоето, но нека е сигурно, че за Колин има добър кон. Във фермата Блейър помоли да изпратят ездачи до Тибубура и Станторп. — Тя спря да говори, а погледът й се движеше от единия мъж към другия. След това даде знак с глава: — Хайде, тръгвайте!

Мъжете се обърнаха, положиха шапките на главите си и се отдалечиха тичешком.

Малко по-нататък Беси продължаваше да ходи напред-назад, като бършеше очи и се олюляваше. Елизабет се обърна към останалия трети мъж:

— Ти ще следиш за нещата тук. Всичко трябва да се направи както трябва. Фермата не трябва да се излага пред всички ония хора, които ще дойдат тук. Кажи на готвача да заколи едно от телетата и едно прасе, след което да нареди масите и пейките пред къщата, а магазинерът да потърси ром. Хората ще започнат да пристигат довечера и ние трябва да сме подготвени. Тази вечер някои от мъжете да сковат ковчези и да изкопаят трапове и намери някой да набере цветя. Къщата на главния животновъд ще бъде предоставена на фермерите, бараките на подстригвачите ще се използват от жените, а всички останали могат да преспят, където намерят. Кажи това и на останалите.

— Елизабет! — извика Шийла откъм дневната.

— Какво има? — отговори Елизабет и се обърна.

— Трябва някой да каже на аборигените.

— Та какво общо имат те с това, по дяволите?

— Трябва да знаят — настоя Шийла.

— Е, добре — каза Елизабет и пак се обърна към мъжа: — Тогава иди долу при колибите и съобщи на аборигените. Кажи им, че всеки трябва да носи чиста риза и да си лъсне обувките. Погрижи се и за останалото. Ако някой глупак реши да спори с теб за това, какво трябва да направи или нещо се обърка, ела тук и ми кажи.

Мъжът кимна мълчаливо и изчезна да изпълнява заръките. Елизабет влезе в къщата и видя Шийла да ридае без сълзи, отпусната на дивана. Прекоси дневната и премина през хола до стаята си. Обу си чорапите и обувките, среса косата си и я върза отзад с панделка и се върна в дневната.

Дочу се тропот на копита от отдалечаващите се ездачи, после всичко заглъхна.

— Имаш ли рокля?

Шийла я изгледа сковано, отмести поглед встрани, замисляйки се за момент, разтърсвана от сухи сърцераздирателни хлипания, след което кимна утвърдително.