Аарон Флетчър - Майка Австралия

Елизабет очакваше следващото стригане с вълнение и известен трепет. Лятото започна с умерено хладни температури, като обещаваше богат добив на вълна, а необичайно хубавото време продължаваше.

Старецът се разболя отново и прекарваше повечето от времето в спалнята си със старата, която се грижеше за него. Обикновено той се възстановяваше достатъчно, за да се храни в столовата за една или две вечери, след което пак отпадаше. Шийла и Колин възприемаха това за нормално и не се безпокояха прекалено, но то тревожеше Елизабет. А това, че бе необичайно паднал духом я безпокоеше повече, отколкото физическото му състояние. Вечерите, когато вечеряше в столовата, той винаги си играеше с Денис и дълго се занимаваше с Ърл, а когато Елизабет беше там, й говореше подробно за възпитанието на децата, за образованието, което трябваше да им осигури, и необходимостта от ранна възраст да са добре облечени и обути.

Стадо едър добитък трябваше да се откара до южната граница, за да се предаде на човек, който да ги отведе на пазара в Аделаида. Елизабет и Шийла се заеха с това. Говедата бяха много по-трудни за водене от овцете. Пръскаха се в тъмнината и бяха по-склонни да се бият с кучетата, отколкото да се подчинят.

Бе тежко, мъчително пътуване. Всяка една от тях поред стоеше будна цяла нощ, за да запазят стадото цяло. Достигнаха южната граница, без да са загубили нито едно животно, предадоха ги на търговеца и неговите помощници и си тръгнаха доволни. Спряха само за два дни да починат, преди да си тръгнат обратно близо до хълма, наричан от аборигените Уайамба. Шийла заведе Елизабет, за да й покаже каменната пирамида, близо до която се бяха родили тя и Колин.

Те изминаха голямо разстояние през последния ден, за да наваксат изгубеното време, като си пристигнаха вкъщи доста след свечеряване. Старецът отново беше болен.

Шийла и Елизабет приготвиха в кухнята за вечеря питки и солено говеждо, през което време разговаряха уморено и наглеждаха децата.

После аборигенката изведе децата, за да ги сложи да спят. Шийла ги последва с прозявка. Елизабет седна за малко на масата, като дъвчеше разсеяно парче месо, много уморена и малко депресирана. След малко излезе в тъмното на задната веранда, съблече се и извади вода с ведрото, за да се изкъпе. След като се освежи, облече отново панталоните и блузата си и мина през къщата до стаята си, като носеше обувките и останалите си дрехи в ръце. Пусна ги до леглото, съблече се и се мушна уморено под завивките. Дълго се въртя, докато се отпусне. Глуха и неопределена депресия витаеше в подсъзнанието й и не й даваше мира. Най-накрая сънят все пак я обори.

Пронизителен писък я стресна и я накара да подскочи в леглото. Утринната светлина се прокрадваше през прозореца. Писъкът все още кънтеше в ушите й. Изведнъж той пак отекна в къщата и Елизабет различи гласа на Шийла — това беше протяжен, оплакващ вик на истинско отчаяние, идваш откъм хола. Тя скочи бързо от леглото, трескаво се облече и изтича към вратата. Блъсна я и се спусна към хола, като си закопчаваше панталоните и колана.

Боса, с разкопчана блуза и разпиляна върху лицето си коса, Шийла беше коленичила до стената, близо до вратата на стаята на родителите си. Тя изпищя отново по животински пронизителен начин. Елизабет изтича към нея. Шийла се помести към вратата зад нея, отпусна се на пода и издаде давещ се хриптящ звук. Елизабет погледна към леко открехнатата врата. После пристъпи, отвори я и замръзна на място.

Старецът лежеше скован и безжизнен. Мухи кръжаха наоколо, влизаха и излизаха от беззъбата му уста. Очевидно беше починал през нощта. Старицата беше просната отчасти върху него, с глава на гърдите му и ръка около врата му. Ножът беше все още в ръката й. Кръвта беше изтекла през широка, зейнала на гърлото й рана и бе обагрила цялото легло. Навред около нея пълзяха мухи. Въздухът беше натежал от зловонието на смъртта. Изведнъж стомахът на Елизабет се сви. Като се бореше с гаденето, преглъщайки горчивия му привкус, тя излезе от стаята. Затвори вратата и се облегна на нея. Коленете й трепереха силно, а тялото й беше обляно в студена пот. Шийла беше повърнала на пода и се опитваше да изпищи отново.

Двете аборигенки, които се грижеха за децата, дотичаха в хола от дневната и се огледаха ужасено наоколо. Беси ги следваше запъхтяно.

Елизабет се отдръпна от вратата и се развика към тях, като махаше с ръце, за да ги прогони.

— Вън! Вън! Отведете децата в друга къща!