Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Това е добре. Ако желаеш, можеш да я облечеш довечера, когато ще започнат да пристигат хората!

Шийла кимна отново.

Чуха се стъпки по стъпалата и по верандата. Влезе Беси с преметнати на ръката й дрехи и бельо, последвана от една аборигенка, която носеше две кофи с вода. Лицето на Беси беше изпоцапано, очите зачервени, а и аборигенката изглеждаше ужасно. Те отидоха в коридора да почистят изпоцапания под, след това се върнаха и тихо преминаха през дневната към входната врата. Елизабет се обърна и тръгна да се измие. През това време Беси и аборигенката донесоха още четири кофи с вода. Малко по-късно Елизабет ги последва в коридора и ги изчака, докато си отидат, след това отвори вратата и започна да пренася кофите с вода, дрехите и бельото в стаята.

Тя едва не припадна, след като затвори вратата зад себе си. Миризмата сякаш навлизаше в дробовете й, проникваше в нея и ставаше част от нейната плът и кръв. Издърпа завивките на леглото изпод тялото на старицата, събра ги накуп и ги изхвърли през прозореца. Тялото на стареца беше голо. Тя взе парче вехт плат, натопи го във водата и започна да го мие, като обърна неговото изненадващо тежко тяло върху леглото. След това скъса парче от плата и с него завърза стегнато челюстта към главата, за да затвори устата му, а после затвори и очите му. Клепачите му останаха леко открехнати и една ивица от изцъклените му безжизнени очи прозираше изпод тях…

Дрехите на старицата бяха залепнали за тялото й от засъхналата кръв. Елизабет ги разкъса и ги изхвърли през прозореца. Нейното тяло беше много по-малко и дребно в сравнение с това на стареца. Трудно беше да се изчисти полепналата кръв. Водата в кофите се оцветяваше в червено-кафяво, докато Елизабет миеше зацапаното измършавяло тяло и плакнеше парцалите. Затвори очите й и завърза челюстта й. Взе дълго парче, с което прикри раната на шията й. Накрая разстла чаршаф на пода до леглото, за да ги положи върху него. Тялото на стареца издаде тежък, рязък звук, когато го издърпа от леглото, а тялото на старицата беше толкова леко, че тя лесно го сложи на чаршафа.

Беси беше донесла бельо за стареца и Елизабет го избута в ъгъла на стаята, за да му облече риза и панталони. Кракът му беше подут и се наложи да използва ножа, с който старата жена си бе прерязала гърлото, за да разреже обувките му и да му ги обуе. Облеклото за старицата беше риза и пола — като дрехите, които винаги носеше. Най-после свърши, размаха ръка, за да прогони мухите от тях и разстла друг чаршаф върху им. След това изсипа кофите през прозореца. Дюшекът също беше напоен с кръв, затова го издърпа и изхвърли и него навън.

Ножът стоеше на пода, където го беше изпуснала. Миг след това и той изтрополя в прахта на двора. След като се посъвзе и мислеше да си тръгне, тя се спря за момент и огледа голата спартанска стая. Бастунът на старицата самотно стърчеше в ъгъла, където го беше оставила последния път, когато беше влязла през вратата, може би след като беше взела ножа от кухнята. Кокален гребен с няколко липсващи зъба лежеше върху груба, ръчно изработена маса в ъгъла. Един празен съд, от тези, които аборигените използваха да носят вода, беше върху рафта. Изглеждаше много стар и беше старателно гравиран. Елизабет го вдигна и погледна вътре. Имаше пукнатина на дъното, запълнена със заклинени тресчици. Докато го държеше, те изпаднаха и тя се наведе да ги събере и сложи обратно в съда. В него имаше и други неща — малка Библия, няколко камъчета, парчета кост, няколко загнили пера, шепа стъклени мъниста и мъничко замъглено огледало, увито в стар вълнен парцал. Имаше четири монети — три златни по четири гвинеи и един испански дублон. Тя извади монетите и остави дървения съд обратно на рафта. Отиде от другата страна на леглото и коленичи, като издърпа горния чаршаф. Постави по една монета на склопените им очи, след това ги покри отново и излезе от стаята.

Шийла я погледна, докато влизаше отново в дневната. Лицето й изглеждаше по-младежко в скръбта. Твърдата горда осанка и чертите на мургавото й лице бяха по-меки. Очите й бяха зачервени, а устните все още трепереха при тежкото дишане.

Елизабет отиде до дивана, седна и протегна ръка към нея. Шийла приседна и сложи ръка на рамото й. Елизабет прегърна Шийла, погали я по бузата и я целуна по челото.

От жилищата на аборигените се носеше тъжна монотонна мелодия, която ту се усилваше, ту отслабваше.

— Аз чух какво каза на мъжа — прошепна Шийла с треперещ глас. — За тях е направено всичко, каквото трябва, нали?