Аарон Флетчър - Майка Австралия

Усещането от бебешките устни върху гърдите й беше особено чувство. Храната от топлата майчина гръд бе всичко, от което бебето сега се нуждаеше. Сънят вече я унасяше, когато от него я изтръгнаха отчетливи стъпки през верандата. Тя отвори очи. Сияеща, Шийла тъкмо влизаше през входната врата и вече прекосяваше стаята с големи, бързи крачки. Наведе се над леглото и я целуна, като отмести косата й назад. Повдигна крайчеца на одеялото и погледна бебето, като въздишаше от радост и възхищение.

— Я го виж ти! И колко лакомо суче! Добре, че имаш две гърди, иначе тебе щеше да изяде! Как смяташ да го наречеш?

— Денис — прошепна Елизабет, усмихвайки се уморено.

— Денис? Скъпа, това е чудесно име за него.

Елизабет леко кимна, а Шийла отново се наведе над бебето, като му се усмихваше и го галеше нежно с върха на пръстите си по тъмната косичка. Чуха се викове на пътя пред къщата и се усети мирис на пушек във въздуха. Елизабет внимателно надигна глава и погледна през прозореца. Шийла зави бебето с одеялото и се усмихна на Елизабет, като й пооправи косите.

— Не обръщай внимание на тълпата отпред. Майка ми, заедно с аборигенките накладоха адски голям огън навън по средата на пътя. Почти всички от селото са тук. Това е техен обичай при раждане на дете. За първи път го правят за член от нашето семейство. Джеймс нямаше свестен баща и се страхуваха да не ядосат стария. Беси роди две деца тук, но не я възприеха като своя.

Тя се облегна на леглото и отново целуна Елизабет.

— Ще изляза да видя къде се спотайва Колин.

Елизабет се обърна към Шийла и стисна приятелски ръката й. Шийла я погали, топло й се усмихна и се отдалечи. След като излезе от стаята, Елизабет отново погледна бебето. То беше изпуснало гърдата и сладко спеше. Тя подпъхна под него одеялото, после уморено затвори очи и се отпусна.

Колин я събуди с целувка. Очите му бяха зачервени от безсъние и се усещаше мириса на ром в дъха му — нещо крайно необичайно за него през този час на деня. Той я гледаше загрижено, докато сядаше на леглото. Очите му питаха как се чувства и широко й се усмихна, когато тя хвана ръката му и го погледна сънено. Шийла стоеше зад него и поглеждаше към бебето, когато той повдигна завивките и гордо се засмя.

Усети се раздвижване по верандата. Някой премина с тежки, колебливи стъпки през стаята. Шийла се обърна и погледна към входната врата. Отмести се от леглото и дръпна Колин за ръкава. Той погледна през рамо и стана. Старецът беше напуснал леглото си, за да почете събитието. Беше отслабнал и изглеждаше много болен. Лицето му беше измъчено, бледо и измършавяло. Ходеше с бавни стъпки и влачеше краката си след старицата, като се държеше с ръка за рамото й. Беше наметнат с дълъг и тежък овчи кожух, който изглеждаше твърде голям за него. Отпред беше разкопчан и отдолу се подаваше разпасаната му риза. Дишаше тежко, а в погледа му се долавяше силното желание да види бебето. Старицата се усмихна на Елизабет, потупа я с едната ръка, докато с другата се подпираше на тенекиения бастун. Застанала до леглото, отмести ръката на стареца от рамото си и я поднесе към новороденото. Той се облегна на леглото, уморените му очи се вторачиха в бебето и пръстите му го заопипваха. Бебето започна да плаче. Широка усмивка се появи на лицето на стареца. Бръчките около очите му, както и около отпуснатата му беззъба уста, още повече се очертаха, загрубелите му пръсти предпазливо и внимателно загалиха малкото същество, сякаш той искаше сетивно да възприеме мисълта за неговото съществуване. После дланта на стареца се отдръпна от бебето и с грубовата нежност потупа рамото на Елизабет.

Всички те се бяха събрали покрай леглото — старицата се усмихваше на плачещото бебе, Шийла държеше ръката на Елизабет, а старецът мърмореше нещо на Колин. След това старецът тежко се облегна на рамото на старата жена. Шийла и Колин не изглеждаха притеснени от болестта му, твърдейки, че и преди е изпадал в подобни състояния поради стомашни неразположения. Но Елизабет го виждаше за пръв път, откакто се беше разболял преди няколко дни и лошият му вид я обезпокои. Трогателно беше видимото задоволство, което изпитваше старият от раждането на внука си. Това беше удовлетворение, че оставя след себе си собствените си гени — нещо, осигуряващо му едно, макар и условно безсмъртие.

Елизабет прегърна нежно бебето и пак му подаде гръдта си. То започна лакомо да суче.

Старецът говореше с Колин, а старата жена шепнеше нещо на Шийла на своя си език, сочейки и пипайки косицата на бебето. Постепенно тихите им разговори започнаха да заглъхват в ушите на Елизабет и тя отново потъна в дрямка. Суетнята при излизането им от спалнята я поразбуди и тя се усмихна сънено на Колин, когато той я целуна. После затвори очи и заспа. Навън аборигените продължаваха да пеят…